Читать «Игра на часове» онлайн - страница 230

— Имам да ти задам няколко въпроса. А след това да ти кажа нещо. От кое да започна?

— Питай. Тукашните момчета нямат много въпроси. През повечето време седя в библиотеката. Вдигам тежести, играя баскетбол, опитвам се да организирам отбор. Но не ми позволяват да рисувам. Сигурно се страхуват, че ще удавя някого в кофата. Хайде, питай.

— Първи въпрос: ударът на баща ти ли те тласна към действие?

Еди кимна.

— Доста мислих над това. Не бях сигурен дали ми стиска да го направя. Когато прибраха стареца в болницата, просто нещо прещрака в главата ми. Рекох си: сега или никога.

— Втори въпрос: защо уби Стив Кани? Мислех, че си го направил заради майка си, но сега знам, че не е така.

Еди се намести по-удобно и оковите задрънчаха. Единият пазач се озърна. Еди се усмихна и му махна, преди пак да погледне Кинг.

— Моите родители оставиха брат ми да умре, а после дъртакът отиде да си направи нов син с някаква уличница. Е, аз пък не исках друг брат. Хлапето на Кани израсна здраво и силно. Боби трябваше да е на негово място, чуваш ли? Боби трябваше да е.

Този път се озърнаха и четиримата пазачи, стреснати от гласа му. Кинг не знаеше кой го плаши повече — те или Еди.

— Трети въпрос: вече знам, че обирът изобщо не те е вълнувал. Тогава какво те накара да убиеш Джуниър?

— При грабежа пострада един портрет на брат ми.

— Да, майка ти ми го показа.

— Беше портрет на Боби, преди да се разболее сериозно. — Еди помълча и сложи окованите си ръце на плота пред себе си. — Аз го нарисувах. Много обичах този портрет. И исках да виси в спалнята на майка ми, та винаги да й напомня какво е направила. Когато го видях смачкан, разбрах, че ще убия виновника.

— Ако случайно те интересува, всичко това бе ужасен удар за Реми, макар че тя се опитва да го прикрие.

— Има късмет, че не ми стигна кураж да убия и нея.

— Заради Чип Бейли ли ти хрумна да имитираш знаменити серийни убийци?

Еди се ухили.

— Добрият стар Чипи. Непрестанно се хвалеше колко по-умен бил от всички други и колко знаел за методите на серийните убийци. Твърдеше, че можел да хване и най-хитрите между тях. Е, аз приех предизвикателството. Мисля, че резултатите са красноречиви.

— Последен въпрос. Ако баща ти не беше убит, какво щеше да направиш?

— Да го убия. И да оставя при него вещите от всички убити. Исках той да знае какво е причинил. Исках поне веднъж през живота си да поеме отговорност. Когато той умря, подхвърлих вещите у Робинсън, за да припиша вината на него. — Еди помълча, сбръчка чело и накрая тихо добави: — Май излиза, че и аз съм като моя старец. Кинг разбра, че за Еди това е най-строгата присъда, и то наложена от самия него.

— Е, какво си дошъл да ми кажеш?

Кинг заговори по-тихо.

— Че беше прав за Силвия. Отидох при нея и открито я обвиних, макар че нищо не мога да докажа. Но ще продължа да търся улики.

— Схвана ли моя намек за Теет?

— Да.

— Научих за него, когато веднъж посетих ФБР в Куонтико заедно с Чип.

— Силвия напусна Райтсбърг вероятно за да започне нов живот под ново име.