Читать «Игра на часове» онлайн - страница 212

— И нищо повече?

— Защо се интересуваш толкова?

— Може би защото не вярвам, че ще имам нещо подобно. Нали разбираш, истински мъж в живота ми.

— Полудя ли? Ти си млада, красива и богата. Можеш да имаш когото си пожелаеш. Такъв е светът.

Савана се втренчи в нея.

— Не, няма да имам.

— Естествено, че ще имаш. Защо не?

Савана започна да гризе ноктите си.

Мишел се пресегна и дръпна ръката й.

— Малките деца си гризат ноктите, Савана. И като сме почнали да задаваме нетактични въпроси, защо не махнеш онази татуировка? Това може да подобри брачните ти перспективи, щом толкова се тревожиш за тях.

— Няма да помогне.

Мишел я погледна предпазливо.

— Защо си взела да се окайваш?

Савана внезапно избухна.

— Ами ако съм смахната като всички други в семейството? Баща ми беше напълно побъркан. Брат ми е убиец. Сега откривам, че другият ми брат е бил болен от сифилис. Майка ми е уникален изрод. Дори снаха ми е побъркана. Това е болест. Влезеш ли в контакт със семейство Батъл, обречен си. Тъй че какъв шанс имам, по дяволите? Нямам шанс. Никакъв!

Тя пусна чашата си на пода, сви се на кълбо и заплака.

Мишел дълго я гледа. Питаше се дали иска да се замесва в това. Накрая посегна, прегърна Савана и започна да шепне утешителни думи, без сама да знае откъде извират. Докато гръмотевиците трещяха навън, риданията на Савана почнаха да утихват, но младата жена продължаваше да се вкопчва в Мишел, сякаш никога нямаше да има друг приятел.

Мишел искаше само да избяга оттук час по-скоро. Беше готова дори да застане срещу убийствената ярост на Еди, само и само да е извън имението. И все пак тя не помръдваше, прегръщаше хълцащата жена и шепнеше успокояващи думи в ухото й. Чувстваше я като своя собствена плът и кръв и в същото време безмълвно благодареше на Бога, че не е така. Кой знае, не бе изключено всичко, казано от Савана, да е истина. Може би семейството бе прокълнато.

95

— Наистина беше чудесна вечер, Шон.

Двамата се бяха върнали в къщата. Седяха на малката остъклена веранда до кухнята и наблюдаваха идването на бурята.

— Обичам да гледам буря над езерото — каза Силвия. — Още по-красиво е през деня, когато можеш да виждаш чак до планинския хребет.

Тя се обърна и срещна очите на Кинг.

— Какво?

— Мислех си, че има нещо далеч по-красиво от бурята, и то седи до мен.

Силвия се усмихна.

— Това да не е дежурна реплика от студентските ти години?

— Да, но голямата разлика е, че този път съм искрен.

Настаниха се по-близо един до друг, той я прегърна през раменете, а тя отпусна глава на гърдите му.

— Както казах веднъж, приятно е някой да се грижи за теб — каза тя.

— Вие двамата сте страхотна двойка. Наистина.

Силвия изпищя и скочи на крака. Кинг се надигна от канапето, после видя, че съпротивата е безполезна. Пистолетът сочеше право към него. Отново седна.

Все още облечен с неопреновия костюм, Еди Батъл се облегна на рамката на вратата и завъртя пистолета към Силвия, после пак към Кинг. Лазерната точка танцуваше по гърдите им като въгленче на конец.

— Всъщност толкова сте чаровни, че ако имах фотоапарат, непременно щях да ви снимам.