Читать «Игра на часове» онлайн - страница 211

Ревът на двигателите се сливаше с яростта на Майката Природа. Отзад оставаше вихрена диря, но скутерът се движеше плавно, адски плавно заради високия си център на тежестта. Почти три четвърти от десетметровия корпус бяха над водата и пореха върховете на вълните, достигащи вече един метър височина. Летеше като изтребител. Никой не можеше да го хване.

Никой!

94

Мишел крачеше из стаята си в имението Батъл като звяр в клетка, търсещ всяка възможна пролука за измъкване на свобода. Кинг беше отишъл на вечеря при Силвия. Сама не знаеше защо това я тревожи. Или може би знаеше. Тя не беше поканена. И какво толкова изненадващо имаше в това?

Накрая тя изскочи от стаята, изтича надолу по стълбището и влезе във всекидневната. Цял ден не бе виждала Реми. Доротея навярно спеше. Напоследък тя спеше много. Кой би я упрекнал? Тя беше разорена, имаше проблем с наркотиците, все още я подозираха в убийството на Кайл Монтгомъри, а съпругът й се бе оказал луд и убиец и полицията го гонеше. Ако Мишел беше на нейното място, сигурно изобщо нямаше да се събужда.

Тя спря, когато видя Савана да се задава по коридора. Младата жена вече не се обличаше като майка си. Може би непобедимостта на Реми Батъл започваше да се пропуква. Сега Савана носеше плитки джинси, изпод които се подаваше горният ръб на черните й дантелени прашки, и къса блуза с провиснали рамене. Беше боса и се виждаха ноктите на краката й, лакирани в яркочервен цвят.

Когато видя Мишел, тя трепна от изненада, сякаш досега не бе подозирала, че е в къщата.

— Как си, Савана?

Лицето на момичето посърна.

— О, страхотно. Бащата мъртъв, снахата превърната в зеленчук, майката съсипана, братът сериен убиец. Как ти се струва?

— Извинявай, не се съобразих.

— Нищо. И на теб не ти беше леко.

— Всичко на този свят е твърде леко в сравнение с онова, което сполетя семейството ти. — Мишел помълча и се запита дали да не се върне в стаята. Отхвърли тази идея и добави: — Мислех да направя кафе. Пие ли ти се?

Савана се поколеба, преди да отговори:

— Да, и без това нямам други планове.

Двете седнаха с чаши кафе на канапето в хола.

Мишел погледна към прозореца, където дъждът започваше да барабани по стъклата.

— Май се задава голяма буря — каза тя. — Дано Шон да се върне скоро.

— При Силвия ли е?

— Да. Отиде на вечеря.

— Спите ли заедно?

Мишел трепна от нетактичния въпрос.

— Кой, аз и Силвия ли? — пошегува се тя.

— Знаеш кого имам предвид.

— Не, не спим. Не че ти влиза в работа.

— Ако работех с Шон, нямаше да го изпусна.

— Браво на теб. Само че не се отразява много добре на служебната атмосфера.

— Ти го харесваш, нали?

— Да, и го уважавам. И се радвам, че сме партньори.