Читать «Игра на часове» онлайн - страница 214

— Еди!

Продължавайки да слуша и да сглобява по интуиция какво става на другия край на връзката, тя се огледа, видя стационарен телефон на една масичка до статива на Еди и бързо се свърза с Тод Уилямс.

— Те са у Силвия… поне така смятам.

— По дяволите. Но с Шон имаше полицай.

— Той може вече да е мъртъв.

— Тръгвам веднага.

— Аз също.

Мишел се втурна обратно към къщата, притиснала телефона до ухото си. Изтича в стаята си, грабна ключовете на тойотата и изскочи навън. Понечи да се метне в колата, но изведнъж спря и бързо се върна в къщата. Насочи се право към стаята на Савана и блъсна вратата. Младата жена си беше легнала, но скочи, стресната от нашествието. Мишел закри телефона с длан, за да не стигнат думите й до ушите на Еди Батъл.

— Боже мой, какво има? — попита Савана.

— Трябва ми мобилният ти телефон.

— Какво?

— Дай си проклетия телефон!

След секунди Мишел седеше в тойотата и все така притискаше телефона до ухото си, напрягайки слух да долови нещо, което би й подсказало къде е Шон.

Чакай малко. Ето че чу нещо. Какво беше?

— Скутер!

Шон питаше Еди къде ще ги води в бурята със скутера. Чу го съвсем ясно.

Тя грабна телефона, който бе взела от Савана, и бързо набра номера.

— Тод, те плават със скутер по езерото.

— Скутер! Откъде е взел Еди скутер, по дяволите?

— На кея в имението има колкото щеш. Включително и един много бърз.

— Мамка му!

— Тод, имаш ли моторница? — попита трескаво тя.

— Не. Ловната охрана има, но не съм сигурен къде е в момента.

— Е, страхотно!

Мишел се замисли напрегнато. Ах, глупачка! Разбира се.

— За колко време можеш да дойдеш тук?

— Ами… за десетина минути — отговори Уилямс.

— Нека да са пет. Ще те чакам при кея на имението. Дотам се стига пеш, но можеш да вземеш електрическата количка за голф. Пътеката е осветена и има указатели.

— Ами ти?

— Какво аз? — извика тя.

— Няма ли да ти трябва количката?

— Само ще ме забави. А сега слушай внимателно. На идване насам трябва да се свържеш с ловната охрана, да откриеш катера им и да изпратиш въоръжен патрул по езерото. Погрижи се да блокираш всички пътища с достъп до брега. Освен това предай на щатската полиция и ФБР спешно да пратят хеликоптер с мощен прожектор. Кажи им да осигурят ударна група. Ще ни трябват снайперисти.

— За всичко това трябва време, Мишел.

— С каквото не разполагаме, тъй че действай.

— Езерото е голямо. Над осемстотин километра брегова линия. По-голямо е от щата Роуд Айланд.

— Благодаря за лекцията. А сега си размърдай задника и идвай насам.

Тя прекъсна връзката, изскочи от колата, тичешком заобиколи къщата и с все сила побягна по осветената пътека надолу към кея. Продължаваше да се ослушва за нещо полезно по телефона, но чуваше само рев. Ако бяха на моторница, двигателите щяха да заглушават всичко останало.

Стигна до кея, дръпна шалтера и наоколо лумна светлина. В този миг през небето се стрелна чудовищна хоризонтална мълния, последвана от тъй мощен трясък, че тя закри ушите си с длани.

Погледът й веднага различи празното място.

— По дяволите, взел е новия скутер.