Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 20

Опериращият доктор се усмихна измъчено и продължи работата си. Не му беше за пръв път да чува подобни приказки. Гигантът завъртя очи към моето отражение. Не даде вид, че е забелязал кръвта по дрехите ми. Но пък в момента и той не беше от най-чистите.

— Кой е тоя синт?

— Приятел — каза Силви. — Горе ще ти обясня.

— Идвам след десет минути. — Ор се озърна към доктора. — Нали?

— Половин час — отвърна онзи, без да прекъсва работата. — Лепилото за тъкани трябва да стегне.

— Мамка му. — Гигантът стрелна раздразнен поглед към тавана. — Нямаш ли „Урушифлаш“? Стяга за секунди.

Докторът продължаваше да работи. Аспираторната игла в ръката му тихичко мляскаше.

— Ти поръча стандартната тарифа, мой човек. Военната биохимия струва по-скъпо.

— Да ти се не види и биохимията! Колко ще ми излезе луксозната процедура?

— С около петдесет на сто по-скъпо.

Силви се разсмя.

— Зарежи, Ор. Човекът вече приключва. Само ще похабиш ендорфините.

— Майната му, Силви. Ще се побъркам от скука. — Гигантът наплюнчи палец и го вдигна. — Карай по скъпата процедура!

Докторът вдигна глава, едва забележимо сви рамене и остави инструментите върху подноса.

— Ана — подвикна той. — Донеси „Урушифлаш“.

Докато асистентката му се ровеше из шкафчето с най-новите биохимикали, докторът изрови от хаоса пред огледалото ДНК-четец и разтърка анализиращия край по палеца на Ор. Екранчето на прибора светна и запримигва. Докторът се озърна към Ор.

— С това допълнително плащане излизаш на червено — тихо каза той.

Ор се озъби.

— Я да си траеш! Утре потеглям, много ме бива и ти отлично знаеш това.

Докторът се поколеба.

— Точно защото потегляш утре… — започна той.

— Ах, мамка му! Прочети какво пише спонсорът, ако обичаш. Фудживара Хавел. Да дадем на Ню Хок безопасност за новия век. Не сме някаква скапана банда любители. Ако не се върна, обезщетението ще покрие разноските. Знаеш го.

— Работата не е…

Оголените сухожилия в шията на Ор трепнаха и се изпънаха.

— Мамка ти, да не би да си ми счетоводител? — Той се надигна от стола и впи поглед в очите на доктора. — Просто бъди така добър да го пуснеш по сметката. И като е тръгнало, дай малко ендорфини от военния образец. По-късно ще си ги инжектирам.

Останахме колкото да видим как докторът неохотно отстъпва, после Силви ме побутна към дъното на ателието.

— Отиваме горе — каза тя.

— Добре. — Гигантът се ухили. — Идвам след десет минути.

Горе имаше няколко спартански обзаведени стаички, струпани около комбинация хол-кухня с изглед към доковете. Звукоизолацията беше добра. Силви смъкна якето си и го метна върху облегалката на едно от креслата. Докато отиваше към кухненския бокс, тя ми хвърли поглед през рамо.

— Настанявай се. Ако искаш да се почистиш, банята е хей-там, в дъното.

Схванах намека. Минах в миниатюрната ниша с огледало и мивка, изплакнах криво-ляво кръвта и мръсотията и отново се върнах в хола. Застанала до нагревателната плоча, Силви тършуваше из кухненските шкафове.

— Наистина ли сте с Фудживара Хавел?

— Не. — Тя откри пълна бутилка, отвори я и пое две чаши с другата ръка. — Ние сме една скапана банда любители. Че и отгоре. Просто Ор докопа информационен канал до кодовете на Хавел. Искаш ли едно питие?