Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 19

— Натам.

Сред безумните крясъци откъм кръчмата се надигна глас, призоваващ за свещено възмездие.

Безшумно се промъкнахме между крановете и сенките.

Глава 3

Компчо грееше с безброй светлини — скосените вечбетонни плоскости на кей подир кей се обливаха в блясъка на анджирските лампи, а около отпуснатите и здраво завързани грамади на корабите кипеше трескава дейност. Машините на въздушна възглавница лежаха върху нагънатите си престилки в края на автоматичните съединители като слонски скатове, изтеглени на брега с рибарски куки. По ярко осветените им корпуси зееха товарни люкове; боядисани с илуминий товарни коли сновяха напред-назад по рампите, мъкнейки върху повдигачите си всевъзможно оборудване. Монотонният звуков фон от машинно бучене и човешки викове поглъщаше отделните гласове. Сякаш някой бе взел малкия грозд светлини на помпената станция, за да го пренесе четири километра на изток и да му даде възможност за бърз растеж като бактериална култура в благоприятна среда. Компчо поглъщаше нощта във всички посоки с блясък и шум.

Проправихме си път през гъмжилото от машини и хора по доковете зад товарните рампи. Магазини за оборудване втора ръка, претъпкани до тавана със стока, хвърляха бледо неоново сияние в подножието на обновените пристанищни складове. Между тях се мяркаха по-мътните проблясъци на кръчми, бардаци и клиники за имплантация. Всички врати бяха отворени, разкривайки широк достъп към вътрешността на заведенията. Тълпи от клиенти сновяха навън-навътре. Една машина пред мен рязко направи обратен завой и потегли назад. Беше натоварена с наземни селекторни бомби тип „Пилсудски“, а изпод радиатора монотонно дуднеше механичен глас: „Пазете се. Пазете се. Пазете се“. Покрай мен мина някакъв тип с ухилено лице, половината от което беше метално.

Жената ме въведе в едно от ателиетата за имплантанти. Минахме покрай осем операционни стола, където мършави мъже и жени седяха със стиснати зъби, гледайки в дългото огледало и редицата монитори над него как напредва работата върху телата им. Вероятно болката сама по себе си не беше чак толкова силна, но пък и едва ли е много забавно да гледаш как цепят, забелват и отдръпват плътта ти, за да направят място за новите вътрешни играчки, които според твоите спонсори са задължителни за всеки демилитаризатор през този сезон.

Тя спря до един стол и погледна отражението на гиганта с бръсната глава, който едва се побираше върху седалката. Правеха му нещо на костите в дясното рамо — част от плътта на шията и ключицата висеше напред, подпряна с окървавена хавлия. Из червеникавата каша отдолу нервно потрепваха лъскавочерни сухожилия.

— Хей, Ор.

— Хей! Силви! — За разлика от околните, гигантът не стискаше зъби, само очите му изглеждаха леко замаяни от ендорфините. Той небрежно вдигна ръка откъм здравата си страна и удари юмрук в юмрука на жената. — Как я караш?

— Излязох да поскитам. Сигурен ли си, че това чудо ще заздравее до сутринта?

Ор врътна палец назад.

— Ако не, ще сторя точно същото с онзи касапин, преди да потеглим. Без химикали.