Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 18
Ричард Морган
Поклатих глава.
— Съвсем друга история. Малко по-рано.
— А, така ли? Май ще ти трябва лекарска помощ. Имам едни приятели…
— Няма смисъл. След няколко часа сменям носителя.
Веждите й подскочиха.
— Презареждане? Е, явно имаш по-мощни приятели от моите. Задължена съм ти, а няма как да се отплатя.
— Зарежи. Пиши го за сметка на заведението.
— За сметка на заведението? — Тя стори с очите си нещо, което много ми допадна. — Ти случайно да не си герой от сензофилм? С Мики Нозава в главната роля. Роботът-самурай с човешко сърце.
— Това май не съм го гледал.
— Не си ли? Обновена версия, премиерата беше преди десетина години.
— Изтървал съм я. Не бях тук.
Шумотевица в другия край на кея. Стреснато врътнах глава и видях вратата на кръчмата да се отваря. На светлия фон се очертаваха силуети с дебели дрехи. Новата клиентела от рибарския кораб идваше да се включи във веселбата. Отвътре долитаха викове и пронизителни писъци. Жената до мен лекичко се напрегна, привела глава на една страна под такъв ъгъл, че в този жест чувственото и хищното се смесваха по някакъв странен, вълнуващ начин.
— Обаждат се — каза тя. Стойката й пак се отпусна също тъй светкавично и делово, както се бе напрегнала преди малко. Сенките сякаш се сгъстиха около нея и я дръпнаха крачка назад. — Изчезвам. И… благодаря. Хиляди благодарности. Извинявай, че ти съсипах вечерта.
— Тя и бездруго не се очертаваше много приятна.
Жената отстъпи още две крачки, после спря. Стори ми се, че през неясната гълчава откъм кръчмата и бученето на помпената станция чух как нещо грамадно набира мощ — настоятелно, тънко свистене зад завесата на нощта, изпълнено с усещането за нарастваща сила, сякаш нейде зад кулисите карнавални дракони заставаха по местата си. Светлините и сенките от решетъчната структура над нас превръщаха лицето й в нацепена бяла маска.
— Имаш ли къде да се скатаеш, Мики-сан? Каза, че ти остават още няколко часа. Какво възнамеряваш да правиш дотогава?
Разперих ръце. Забелязах, че още държа ножа и го прибрах.
— Нямам планове.
— Нямаш планове, а? — Откъм морето не подухваше вятър, но ми се стори, че косата й леко потрепна. Тя кимна. — И скривалище нямаш, нали?
Пак свих рамене, борейки се с чувството за нереалност, породено от остатъчния ефект на Х-гранатата, а може би и с още нещо.
— Горе-долу това е положението.
— Тъй. Значи се каниш да си играеш на криеница с местната полиция и Брадите до края на нощта, като се надяваш да посрещнеш зората жив и здрав. Така ли?
— Хей, би трябвало да пишеш сценарии за сензофилми. Както го изрече, звучеше едва ли не привлекателно.
— Да, бе. Скапана романтика. Слушай, ако искаш да се покриеш додето твоите високопоставени приятели отделят малко време за теб, мога да те уредя. А ако държиш да си играеш на Мики Нозава по улиците на Текитомура… — Тя пак наклони глава. — Непременно ще гледам филма, като го направят.
Ухилих се.
— Далече ли е?
Тя стрелна очи наляво.