Читать «За подмяна» онлайн - страница 4

Мъжът се обърна и даде сигнал към мрака чрез подчертано кимване с глава. Чух шума от стъпки на няколко души — приближаваха се към нас.

— По кой план на Хауи работите в момента? — небрежно попитах аз. Стъпките в мрака спряха и мъжът отново се обърна към мен и ме изгледа остро.

— Какво знаеш за господин Еймъс? — осведоми се той.

— Нищо особено — отговорих аз, макар че знаех. Хауи беше мошеник от среден калибър, действащ на осми етаж. Въртеше няколко момичета и си бе извоювал позиции в търговията с наркотици, стигащи толкова надалеч по веригата, че босовете от горните етажи бяха решили да го толерират. Беше дебел дружелюбен човек с немирна руса коса, но бе по-як, отколкото изглеждаше, и умееше да пази тайна. Не беше Светлоок, но би могъл да бъде. Беше от онези, които успяват. — Достатъчно — продължих аз, — колкото да се изпусна пред когото не трябва за някои негови сделки, които са им неизвестни. И ако той си внуши, че имам тази информация от вас, момчета, тогава…

— И защо ще му хрумне такава мисъл? — попита мъжът, позагубил увереност. „Момчетата“ бяха от най-изпадналите негодници — те даже не стояха на стълбицата. Повечето от тях дори нямаха представа къде е тази стълбица и се налагаше да се катерят на ръце всеки път. Никога нямаше да ги допуснат по-близко до Ню Ричмънд от това да портиерстват на тази врата. Нещастници като тях не искаха да имат нищо общо с джунглата вътре. Защото тя хапеше.

— Нямам никаква представа — въздъхнах аз. — Петдесет долара? И обещавам на излизане да доплатя останалите сто и петдесет.

Той едва ли допускаше, че някога ще доживея да изляза, но петдесетте долара, които му предлагах, бяха по-добре от нищо в наличност и възможни усложнения в добавка. Така че отстъпи встрани. Отброих банкнотите и ми отвори вратата.

— Дори ще ти дам още двайсет — допълних аз, — ако не ме включиш в списъка, който продаваш на полицаите.

— Не знам за какво говориш — с каменно лице отговори той, но в отношението му към мен нещо се промени. — Все пак ще взема двайсетачката.

Кимнах и минах през вратата. Тя се затвори зад мен и за пръв път от пет години се озовах в Ню Ричмънд.

Вратата излизаше в стар сервизен коридор, извиващ към долния двигателен отсек, пресичайки в продължение на няколко мили други тъмни и вонящи коридори. Тук не бе складирано нищо ценно и поради тази причина никой не възразил, когато входът бил блокиран от външните постройки. Ако имаше нещо, което със сигурност никой никога нямаше да опита да направи, то бе да се пуснат отново двигателите. Чувал съм да разправят, че един от първите ремонтни дроиди все още сновял без посока из тези коридори, остарявайки и подивявайки, но дори аз не съм склонен да повярвам на това.

Доста дълго време тази врата си стояла забравена, докато в един момент някой я открил и веднага осъзнал потенциалната ѝ стойност като таен вход за града. Едно отклонение на коридора, стигащ дотук, извежда през вентилационните шахти до скрито и малко известно стълбище, през което се стига до втория етаж на стария пазарен комплекс.