Читать «За подмяна» онлайн - страница 2

Няколко часа по-късно по-богатите пасажери започнали да се изнизват по пътищата. Нямали време за подобни дивотии. Трябвало да бъдат някъде другаде. Останалите се пооплаквали известно време, после си поръчали следващото блюдо — или си купили още един чифт обувки — и си седнали на задниците да чакат.

След още няколко часа се оказало, че има малък проблем с двигателите. Това вече звучало по-сериозно. Защото когато ти спре колата, ти отваряш капака и ето го двигателя пред очите ти. Веднага можеш да посочиш виновната част. Само че когато двигателят ти е с размерите на мутирал „Емпайър Стейт Билдинг“, тогава не е нужно да ти се обяснява, че те чака дълга безсънна нощ. Защото трябват четиринайсет души само и само да държат отворено ръководството за ремонт. Инженерите изпратили ремонтни дроиди във вътрешностите на чудовището, но те в края на краищата се върнали, поклатили електронно главите си и подсвирнали безгрижно през механичните си зъби. Ясно им било, че проблемът е дребен, само че хабер си нямали какъв точно е той.

Тогава напуснала следващата група пътници. От друга страна, някои хора решили да останат. Имало много телефони и заседателни зали, а освен това „Мегамол“ разполагал със собствен възел в Матрикс. Нищо не пречело на хората да работят. Запасите от храна, потребителски стоки и чисти чаршафи били предостатъчни. Освен да работят, на хората нищо не пречело и да живеят. Честно казано, по света имало и доста по-лоши места, където би могъл да се озовеш прикован.

Така и не поправили двигателите. Може би това било възможно по принцип, но се забавили прекалено дълго. След няколко дни отвън започнали да прииждат хора: бездомници, напуснали опожарения стар Ричмънд, скитници, живели досега из горите, любопитни, дочули за приятните места, където би могло да се нахраниш, и отскочили ей така, да хапнат тук. Заприиждали от равнините, заслизали от планините и заблъскали по вратите. Охраната първоначално ги отпратила, както се полагало, но те били страшно много, а на всичко отгоре някои от тях били доста гневни. Защото за доста от тези хора по-лошото от това да живееш в Ричмънд било да не си в състояние повече да живееш там.

Охраната провела спешна оперативна и излязла с план. Щели да пуснат хората, но срещу заплащане.

Настъпил период от може би шест месеца, когато съдбата на полет МА-156 била неясна — никой не знаел дали някога отново ще излетят. После дошъл преломният момент, когато се разбрало, че това няма да се случи. Но хората вече не го и искали. Били намерили своя дом. Вътре в кораба закипяла трескава дейност: разбивали се стени, преобзавеждали се помещения. Първоначалните пасажери се преселили на горните етажи и отпочнали строителна дейност върху покрива на пазарния комплекс, съревновавайки се кой ще успее да се отдалечи в максимална степен от паплачта по долните нива. А около Комплекса постепенно се издигнал втори спомагателен град — Портал за града.