Читать «За подмяна» онлайн - страница 35

Както и да е, осем месеца по-късно се бях отървал от рапта и тогава животът във Фермата започна да се променя.

Глава 4

Телефонът в офиса на Хауи иззвъня и той се пресегна да вдигне слушалката. Беше ми отнело час да разкажа първата част. Суедж бе задрямала, сгушена в креслото. Докато Хауи слушаше, аз станах, съблякох палтото си и я завих. Тя неспокойно се размърда, но след малко отново заспа дълбоко. Клепачите ѝ потрепваха и това ме накара да се запитам какво ли сънува. Надявах се да е нещо хубаво.

Хауи затвори телефона и каза:

— Беше Дат. От трийсети етаж надолу никой нищо не знае.

— А Поли? Нещо от него?

— Той е навън в Портала — сви рамене Хауи. — Ще се обади, ако научи нещо.

После се облегна и зачака да му разкажа останалото.

Първото, което направих, бе да преопроводя комплекса на Фермата, понеже исках да имам втора алармена система. После с помощта на Ратчет изключих автоматичните релета, които биха се задействали, ако вратите на тунелите останат отворени за по-дълго от пет минути. И понеже тези релета щяха да включат и алармената индикация на контролните панели както в централата в Роноук, така и в главния офис на „СейфтиНет“, те бяха първата ми грижа, преди да пристъпя към изпълнението на основния план. Не можехме просто да ги повредим, понеже това би активирало друга алармена система.

Отворихме вратите едва когато се убедихме, че всичко е както трябва. Отсега нататък те щяха да останат отворени през цялото време, с изключение на случаите, когато се задействаше предупредителната сигнализация. Дадох възможност на резервните да влизат и излизат както им се прииска, макар понякога това да изглеждаше доста необичайно. Защото едва ли действа отпускащо на нервната система, когато се наведеш под масата и видиш там гол мъж с извадено око или момиче без крака.

Няколко дни не предприех нищо повече, защото исках да разбера дали свободата на придвижване може да се отрази отрицателно на някой от тях. Убедих се, че няма подобна опасност. Резервните, на които Ратчет и аз обръщахме по-особено внимание, скоро започнаха да предпочитат да са извън тунелите, макар че обикновено се връщаха там за спане. Останалите реагираха на придобивката по различен начин: от случайни екскурзии в главната зала до упорито нежелание да си покажат носа навън.

Тогава започнах обучението. Никога не бих могъл да направя сам онова, което сторих, ако не беше помощта на Ратчет. Бях изкарал една година в колежа, учейки история. Никога не бях имал нищо общо с неща като детска психология и възприемане на език, да не говорим, че нямах какъвто и да било педагогически опит. А ученици ми бяха деца на по над десет години и всички до едно за пръв път общуваха с човешко същество. Дори само това обстоятелство би следвало да се превърне в непреодолимо препятствие и знам, че ако бях останал на собствените си сили и умения, нямаше да постигна абсолютно нищо, макар и просто защото вече беше много късно.

Но Ратчет се оказа много повече от дроид чистач, за какъвто го бях смятал до нощта със свръхдозата. За начало той направи нещо на дроида медик. Това беше машина на компанията, проектирана и построена според спецификациите на „СейфтиНет“. Въпреки това през следващите пет години тя с нищо не показа намерение да съобщи за нас или поне да се оплаче, че ѝ се налага да препуска из цялата ферма в търсене на резервните, за да ги храни и да контролира състоянието им.