Читать «За подмяна» онлайн - страница 22

Настъпи миг на кратка тишина — стрелецът явно се вслушваше, опитвайки се да разбере какво правя. Протегнах крак и нарочно натиснах една разхлабена дъска. Тя изпука и трети куршум остави дълга ивица във влажния гипс на стената.

Майната му, казах си, хвърлих се напред и бързо изстрелях няколко куршума нагоре в тъмнината.

Два от тях бяха сватбарски, но третият очевидно мина достатъчно близко, за да накара убиеца да потърси прикритие обратно горе. Реших да развия стратегическото си предимство и се втурнах след него, качвайки по три стъпала наведнъж. Подхлъзнах се на мокро стъпало и това ми спаси живота, защото изгърмя нов изстрел и куршумът се заби в дървото. Повдигнах се на една ръка и се извърнах навреме, за да видя мъжа — беше се надвесил през перилата на горната площадка, с пръст вече на спусъка, обирайки луфта. Осъзнах, че нямам никакво време за губене, и просто изпразних пълнителя си в негова посока.

Първият ми изстрел го улучи в рамото и го завъртя, вторият се заби в дробовете му и го тласна назад. Скочих напред и нагоре, без да преставам да стрелям в тъмнината. Пистолетът подскачаше в ръката ми.

След седмия ми изстрел той вече не стреляше. Спестих си един куршум и приведен изкачих последните стъпала. Надникнах внимателно на завоя, но когато видях, че лежи извит до стената, излязох спокойно.

Стигнах при него, ритнах револвера му надалече и повдигнах главата му. Лицето ми беше непознато. Единият клепач потрепваше, а дишането му бе накъсано. Гърдите му бяха на кървава каша, която не би могла да задържи живота в себе си задълго. Плеснах го силно по бузата и се наведох над него.

— Кой те изпрати? — Но той само ме гледаше и погледът му се замъгляваше. Отново го плеснах, защото ми трябваше в съзнание. — Кажи ми име.

— Еби си майката — каза той накрая. — Ти си мъртъв.

— Още не съм, както виждаш, и за разлика от теб, съм доста далече от това събитие. Кой те изпрати? „СейфтиНет“?

С последни сили той изкриви устни в усмивка, без да каже нищо.

— Последен шанс — предупредих го аз.

„Еби се“, изрекоха безмълвно устните му, но усилието явно бе непосилно. Погледнах в очите му и разбрах, че този човек няма да проговори. Изпитах уважение към него. Издърпах го за гърлото, вдигнах го, стоварих тялото му върху летвите на стъпалата. Те не издържаха, счупиха се и той пропадна на долната площадка. Звукът от удара беше като от сноп мокри пръчки, пльоснал в плитка локва.

Вратата на Мал изглеждаше заключена, но когато се приближих до нея, видях, че някой се е опитвал да я разбие. Затаих дъх, вслушах се и поставих нов пълнител.

Не чувах нищо. Подвоумих се кой начин на влизане да избера — шумния или тихия, — после загубих търпение и стоварих ритник върху бравата.

Дългата стая. Празна и тъмна. Купа фиде, съборена на пода още вдигаше пара. И някъде там, навътре, тяло, проснато пред прозореца.