Читать «За подмяна» онлайн - страница 24

Момчетата на скрития вход хлъцнаха, когато се появихме пред тях. Явно си мислеха: „Господин Хауи беше прав, ето го пак странния пич, хукнал право срещу съдбата си“. Опитаха се да поискат пари за минаването на Суедж, после един се сети да ме погледне в лицето и решиха, че просто не си струва неприятностите. А може би ги разубеди не моето лице, а това на Суедж — с пълното си неразбиране и абсолютната липса на връзка с реалността върху него. За пръв път в живота ѝ Дейвид не беше наблизо, което я правеше да изглежда нещастна и изоставена… почти като истинско човешко същество. И аз разбирах нещо за пръв път: това, че моето присъствие няма да е достатъчно и че съм стигнал границите на способностите си да бъда заместител на бащата. Точно новините, от които имах нужда в дадения момент.

Докато се провирахме из тунелите на Ню Ричмънд, успях да науча от Суедж най-общо какво се бе случило. Мал разсипвал по чиниите първата порция супа от фиде, когато му се сторило, че чува някакъв шум в коридора. Опитал се да прехвърли резервните в таванското помещение към апартамента. Само Суедж и Дейвид го разбрали — тя се качила първа по стълбичката, а Дейвид останал да помогне на Мал да подберат и останалите към нея. Настанала паника, пълно неразбирателство и хаотични движения на тела — сигурно бе изглеждало точно както когато напускахме Фермата, с тази разлика, че мен ме нямало и че се налагало да се оправят сами.

И тогава на вратата се почукало — силно! — по онзи начин, който сякаш казвал: „Пусни ме вътре или ти ебавам майката!“ Мал отворил, държейки пистолета зад гърба си, като предварително изгасил осветлението. Правилен ход при нормални обстоятелства, но в случая резултатът бил, че убиецът го сбъркал с мен и го похарчил на място. И точно когато той забивал втория куршум в главата на Мал, в апартамента нахълтали другите двама. Стоварили по един юмрук в лицата на Дейвид и г-н Ту и измъкнали всички навън. Суедж наблюдавала през една пролука в пода на таванското помещение. Разбирала прекрасно, че с нищо не може да помогне и че аз ще имам нужда от нея, за да ми разкаже какво точно се е случило. Мъжете претърсили апартамента на Мал и си заминали, оставяйки убиеца да се погрижи за всички, които щели да дойдат да се поинтересуват.

С други думи, за мен.

Това не можеше да бъде работа на никой друг, освен на „СейфтиНет“. По някакъв начин бяха попаднали на следите ни. Не знаех как, а и едва ли вече имаше някакво значение. Важен бе резултатът: Мал го беше отнесъл вместо мен.