Читать «За подмяна» онлайн - страница 215

Това го разбирах. Хората обичат да знаят, че Бог и Дявол са две коренно различни неща. Виналди прекара ръка през лицето си. Когато я свали, видях, че пръстите му треперят.

— Както и да е, Максен дойде при мен, заяви ми, че иска доказателство за моята лоялност и че се налага да направя нещо, с което да покажа, че сме заедно докрай. Каза ми, че иска пример за назидание. Вече те мразеше от дъното на душата си, защото бе пречукал брат му в Междината, макар да му бе ясно, че той си го е заслужил. Ако ти не го беше убил, сигурно щеше да го съди военен съд. Но ти бе застрашил съществуването на цялата му империя, така че трябваше да бъдеш наказан и той искаше да го направя аз, Джек. Това беше специалната ми задача.

Виналди пое дълбоко дъх и ме погледна право в очите.

— Ти облекчи нещата до максимум, Джек. Отне ми Файета. Може би си мислил, че съм от стандартните мръсници, които имат съпруга за пред хората, а си скъсват гъза от чукане на любовници. Или се беше хванал с нея, за да се добереш до мен. Но истината бе, че аз обичах тази жена. Честно казано, аз дори не знаех какво се е случило, докато Максен не ми показа снимки на двама ви в леглото. Тя ми беше жена, Джек, а ти ми я бе отнел. Разбрах, че повече не ме обича, след като не се върна при мен, когато ти замина, но аз не исках да я оставя. Знаеш ли какво се случи с нея, след като те закара във Фермата? Самоуби се.

Градът около нас се бе смълчал, сякаш нищо друго нямаше значение. Можех само да слушам и да държа пистолета насочен към сърцето на Виналди.

— След като ми показа снимките, Максен ме натъпка с рапт, а две от момчетата му ме закараха в апартамента ти. Останаха да чакат отвън, а след като свърших, ме отведоха. Едва когато се озовах в твоята дневна, разбрах, че ми е дал свръхдоза. Нямах представа какво правя, Джек. Трябваше да бъде чисто убийство. Но в един миг стените се разтвориха, видях се пак в Междината и… останалото го знаеш.

Ръката ми трепереше, пръстът ми на спусъка беше мокър. Гръдният кош на Виналди ми изглеждаше като най-голямата мишена на света.

— От време на време се връщаш там, нали? — попитах го. — На седемдесет и втори?

— Откъде знаеш? — изненадано ме погледна той.

— От едно дете. Виждало те е до прозореца.

Виналди сведе глава.

— Нямам спомен какво се е случило там — призна ми той. — Понякога сънувам този кошмар, събуждам се, слизам долу и стоя пред апартамента ти. Ти се оказа прав за някои неща, Джек, и едно от тях е, че някой път правим неща, които просто не ни се побират в ума. Неща, които е най-добре да забравим. Знам, че ти се карах пред Ниърли, че възприемаш всичко на този свят като изкривено, но ти беше прав. Аз провалих собствения си живот, а даже нямам спомен как е станало. Знам само, че мръсотията е налице и че от нея няма отърване.

Погледнах го в лицето. Бузата ми потрепна. Цялата омраза, която бях изпитвал към него, се върна с изпепеляваща сила в главата ми. Обхвана ме такава ярост, че образът му се запечата като нажежено желязо в съзнанието ми. Вгледах се в него напрегнато и видях своя лик, така че когато пръстът ми бавно натисна спусъка, изпитах неподозирано облекчение.