Читать «За подмяна» онлайн - страница 214

— Не знам — признах аз. — Може би преди секунда, а може би по-рано. Ти знаеше какво се е случило с брата на Максен. Не мисля, че си чул някакъв слух. Според мен си го чул от него. Приказките ти за изкупление. Прецизният подбор на думите. Не, ти не си платил за убийството на Хена и Анжела, а сам си го извършил. — Джони не каза нищо. Времето минаваше, но то изведнъж бе престанало да бъде скъпоценно за мен. Трябваше да разбера. Предпочитах да разбера, но не и да се терзая в догадки до края на дните си. — Защо, Джони?

— Максен се свърза с мен, Джек. Започнах като обикновен бандит, нали знаеш как беше. Опитвах се да завъртя нещо, но всички ниши изглеждаха заети. Маколи държеше нещата под контрол със старите полицаи и нямаше кой знае какво поле за действие. И ето че един ден се появиха момчетата на Максен, намериха ме и ме закараха при него. Той каза, че смятал да се захване с рекет, защото парите от законен бизнес не стигали за нищо.

— И така ти тръгна с него.

— Е, не останах с впечатление, че предложението му е отворено за преговаряне. Няма как да знаеш, затова ще ти кажа, че седяхме в малка стаичка и понеже към главата ми бяха насочени няколко пистолета, ми хрумна мисълта, че няма кой знае какво за губене. Кажех ли „не“, щеше да ме похарчи на секундата. Затова казах „да“ и ето че ми предстои да управлявам по-голямата част от шибания Ню Ричмънд.

— Вързан на каишка.

— Това се отнася до всички ни, Джек.

— Значи той плащаше на полицията заради теб.

Виналди въздъхна:

— Не бих казал, че ми беше даден картбланш, но е истина, че конкурентите ми се радваха на повече полицейско внимание от мен. Започнах прочистване на етажите с цел присъединяването им към колекцията ни. Максен обезпечаваше нужния ми капитал и обработваше началниците, когато възникнеха трудности. И всичко вървеше прекрасно, докато не се намеси ти. — Той ме изгледа ядосано. — Защо ти трябваше да правиш това, Джек? Всичко си беше както е било винаги, само малко по-организирано. Максен и аз можехме да управляваме града и всички щяха да бъдат щастливи. По-малко щяха да умират при ежедневните престрелки, щяхме да понаправим пари и всичко щеше да е възможно най-прекрасно. Ако се бе обърнал към мен своевременно, щях да те взема на заплата. Ти беше добър полицай. Можехме да те използваме. Защо трябваше да си навираш носа навсякъде? Защо не можа да махнеш с ръка и да зарежеш това разследване?

Нямах време да му обяснявам и не вярвах, че бих могъл да убедя дори себе си. Истината е, че просто не знаех отговора.

— Вероятно защото съм глупак — казах му. — Или може би защото съм си мислил, че и аз имам вина за изкупване.

Виналди поклати глава и продължи:

— Така един ден се озовахме с маса проблеми на главата, само защото ти и Мал бяхте започнали да ровите прекалено надълбоко. За мен това не беше чак от такова значение, тъй като вече се знаеше от коя страна на чертата стоя. Но за Максен бе по-различно. Беше недопустимо да се разбере, че господарят на Ню Ричмънд бърка из лайната.