Читать «За подмяна» онлайн - страница 205

Гостите най-сетне заеха местата си и службата започна. Спомних си колко пъти се бях крил зад дърветата в минутите спокойствие преди избухването на огнените бури, настроил всяка фибра на тялото си към музиката на живота и смъртта. Малък църковен хор запя нещо старо и сантиментално, вероятно по избор на майката на Луела, и древните архаично звучащи фрази отекнаха в пространството на параклиса като изплашени птици, опитващи се да намерят гнездата си.

В този момент стана братът на Луела и се отправи към аналоя. Прочете кратко слово, акцентът на което бе върху това колко продуктивен член на обществото била сестра му. Благодарение на перфектно настроената озвучителна уредба думите му бяха чути в цялата зала. Една възрастна жена до мен се разплака и направи на нищо скъпоценния ръкав на роклята си. Не че имаше някакво значение, тя и без това едва ли щеше да я облече втори път. Никой не бе в състояние да ме убеди, че е познавала Луела. Започвах да съжалявам, че Ниърли не е с мен. Точно това се бях опитал да ѝ разкажа снощи — че понякога телата ни сами предприемат действие, тласкани от емоция, върху която нямаме контрол. Така и моето търпение бе започнало да се изчерпва. Реалният свят трябваше да научи как да се отнася към Междината, защото в противен случай всичко щеше безнадеждно да се обърка.

Хорът бе замлъкнал. Усетих някакво размърдване около мен. Погледнах отпечатаната програма на службата и разбрах причината: настъпваше великият момент, когато най-успешният претендент за бог сред жителите на Ню Ричмънд щеше да се появи, за да протегне ръка към нас и щедро да ни дари с винаги готовото си състрадание. Гостите се поизправиха на столовете и занадничаха напред в полумрака, а когато заглъхна и последната музикална нота на траурния църковен химн, една фигура се появи пред редиците столове и се отправи на свой ред към аналоя.

Подобно на всички останали първоначално стоях и гледах. Максен изглеждаше строг и недостъпен, но нали точно това са ни учили да харесваме. Всички ние, в по-голяма или по-малка степен, търсим своя татко, но бащите понякога не са мили и сърдечни. Максен беше среден на ръст, облечен бе в тъмен костюм, а сивата му коса над слепоочията бе вчесана назад. Благодарение на очилата очите му изглеждаха непрозрачни, сякаш макар и от плът, оставаха недосегаеми, като че ли той се намираше зад параван. Имаше някакъв гланц във властта и богатството му, забележим дори от моето място, и за миг се поколебах и се запитах дали наистина хора като мен могат да повлияят по някакъв начин на света, който той бе създал около себе си.