Читать «За подмяна» онлайн - страница 10

— Дрехите ще изперем… по-късно — неопределено казах аз и с блуждаеща походка се отправих към прозореца.

Навън все още валеше. Според мен в района на Портала винаги вали. През лятото тлъсти капки мръсен дъжд, през зимата — бръснеща суграшица, каквото и да е, но от небето непрестанно нещо пада. Местните смятат, че богатите на покрива си доставят удоволствие като пикаят върху нищожествата долу. Не знам, може и да са прави, ако се съди по цвета на дъжда в някои дни.

Ню Ричмънд си изглеждаше, както бе изглеждал винаги. Призрачен. Това ме изненадваше, макар че не би следвало. Бях го видял отдалече, на път през Портала, но онова бе по-различно. Да го гледам сега през прозореца на Мал бе като да видя лицето си в старото огледало след дълго отсъствие. Загледах се в точките светлина, набодени в умопомрачителната площ на необятната стена. Необикновена гледка, която както винаги ми казваше, че трябва да съм там, вътре.

— Добре ли си?

Обърнах се. Мал стоеше до мен и ми поднасяше цигара.

— Да — отговорих аз, запалих и вдъхнах острия канцероген в дробовете си. Бях свършил моите още сутринта, но не исках да рискувам с влизане в магазин, преди да съм прибрал резервните на безопасно място.

След кратка пауза той ме попита онова, което искаше да знае.

— Къде беше през цялото това време, човече?

За момент, в сумрака на апартамента, Мал ми се стори такъв, какъвто го помнех. Сякаш не бе минало никакво време, сякаш нещата бяха все същите, сякаш както преди имах дом, където да отида, след като приключа да се заяждам с него. През тялото ми премина тръпка и осъзнах, че след притока на адреналин ме обхваща вълна от апатия.

— Файета не ти ли каза? Бях я помолил.

— Повече не съм я виждал, Джек. Никой не я е виждал. След като ти изчезна, аз разгласих, че я търся, просто в случай, че знае нещо повече. Но от нея, както и от теб, нямаше и следа.

— Съжалявам, Мал. Минавало ми е през ума да ти се обадя. Нямаше как.

Той кимна. Може би наистина разбираше.

— Наистина съжалявам за онова, което се случи — каза той. Сега аз кимнах на свой ред. Не исках да говоря за тези неща. — Не знам дали това ще ти прозвучи като успокоение, но се говори, че напоследък Виналди има проблеми.

Щастлив бях, че Мал ми е останал достатъчно приятел, за да произнесе това име на глас.

— Какви проблеми?

— Слухове — неопределено сви рамене Мал. — Той е голяма работа. Вероятно някой се опитва да го прескочи. Знаеш как е. Исках само да ти кажа. — Поклати глава. — Наистина ли ще останеш само два часа?

Кимнах сдържано.

— Тази лайняна история е прекалено гъста, за да я изгазиш. Трябва да изчезнем и да ни няма.