Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 5

Още щом влезе в стаята на Алън, Йежи почувства, че космите по ръцете му настръхват. Алън стоеше в средата на тясното помещение, масивните му рамене издаваха напрежението му. Само един бърз поглед бе достатъчен да подскаже на Йежи, че или по някакъв невероятен начин лекарството е изгубило въздействието си, или Алън е съумял да избегне вземането му. Каквото и да бе обяснението, очевидно в момента Алън се интересуваше единствено от гласовете, които чуваше в главата си.

— Време е да си вземеш лекарствата, Лойд — каза Йежи с умишлено непринуден тон.

— Не мога — изръмжа напрегнато Алън. Ту се повдигаше на пръсти, ту се отпускаше и плъзгаше ръце една върху друга, сякаш ги миеше. Мускулите в горната част на ръцете му потръпваха.

— Знаеш, че имаш нужда от тях.

Алън поклати глава.

Йежи повтори неговото движение.

— Ако не си вземеш лекарствата, ще се наложи да уведомя лекарите. Ще стане по-трудно за теб, Лойд. А ние не искаме да се стига до такива неща, нали?

Алън се хвърли към Йежи. Десният му лакът се заби под гръдната кост на санитаря и му изкара въздуха. Йежи се преви одве, опитвайки се да си поеме дъх, и Алън претича покрай него, събори го на пода и стигна до вратата. На прага Алън спря рязко и се обърна. Йежи положи усилие да си придаде вид на незначителен и безопасен, но въпреки това Алън се върна, вдигна крак и ритна Йежи в корема. Зашеметяващата експлозия на болката отново изкара въздуха от дробовете на санитаря. Докато Йежи притискаше с ръце корема си, Алън се приведе и измъкна магнитната карта, която бе окачена на колана му.

— Трябва да ги отведа при Него — изръмжа той и отново тръгна към вратата.

Йежи не можеше да възпре конвулсивните си стенания, тялото му се бореше да поеме отново кислород. Но мозъкът му все още функционираше правилно. Знаеше, че трябва да се добере до копчето за алармата в коридора. С картата на Йежи Алън имаше достъп до почти всички части на болницата. Можеше да отваря вратите на другите пациенти. За кратко време можеше да освободи толкова много от тях, че броят им да надхвърли значително дежурния персонал, намиращ се тук по това време.

Кашляйки, давейки се, с протекла по брадичката му слюнка, Йежи успя да се изправи на колене, примъкна се по-близо до леглото, вкопчи се в него и успя да стане на крака. Притиснал с ръце корема си, той излезе със залитане в коридора. Видя Алън в далечния му край — той се опитваше да прекара картата през четящото устройство, което щеше да му отвори вратата към останалата част на сградата. Картата трябваше да се прокара през четеца с определена бързина. Йежи знаеше това, но Алън — не. Той удари с юмрук устройството и опита отново. Залитайки, Йежи се опита да се добере до копчето на алармата, движейки се колкото можеше по-безшумно.