Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 7
Вал Макдърмид
Разстоянието между него и болногледачите се скъсяваше. Още няколко крачки и брадвата отново щеше да се забие в човешка плът.
Макар че човекът с брадвата не беше негов пациент, Тони го позна. Беше се постарал да се запознае с досиетата на всички пациенти, за които се считаше, че са способни да упражнят насилие. Правеше го отчасти защото тези пациенти представляваха интерес за него, отчасти и като своеобразна застраховка. По всичко личеше, че тази вечер щеше да загуби бонуса, отпускан, ако не бъде изискана застраховката.
Тони спря, когато му оставаха още няколко стъпала до най-долната площадка.
— Лойд! — подвикна той тихо.
Алън не наруши ритъма на крачките си. Размаха отново брадвата в такт с мантрата си.
— Отведи ги при Него. Няма къде да се скрият — продължи той и острието премина този път на сантиметри от болногледачите.
Тони си пое дълбоко дъх и изправи рамене.
— Това не е начинът да ги отведеш при Него — каза той високо, с възможно най-авторитетен тон. — Той не иска това от теб, Лойд. Разбрал си Го погрешно.
Алън спря за миг и извърна глава към Тони. Смръщи се като куче, тормозено от оса.
— Време е! — изръмжа той.
— За това си прав — Тони слезе с още едно стъпало по-надолу. — Време е. Но ти нещо не си доразбрал. Хайде сега, остави брадвата, и двамата с теб ще измислим по-добър начин да се свърши тази работа.
Опитваше се да съхрани строгото изражение на лицето си, да не издава с нищо страха, който караше стомахът му да се свива. Къде, по дяволите, се бавеше екипът за спешни случаи? Той не си правеше илюзии за възможностите си. Може би щеше да успее да задържи Алън, докато болногледачите и раненият санитар се измъкнат. Но колкото и добър подход да имаше към душевноболните, Тони съзнаваше, че това не бе достатъчно, за да възстанови някакво подобие на душевно равновесие у Лойд Алън. Съмняваше се дори, че ще успее да го накара да пусне брадвата. Знаеше обаче, че трябва да опита. Но къде, да им се не види, бяха останалите, които трябваше да се явят в последния момент като кавалерията при Гетисбърг?
Алън престана да размахва брадвата в широка дъга и я вдигна под ъгъл пред торса си като играч на бейзбол, който се подготвя за удар.
— Време е — повтори Алън. — А ти не си Той.
И само с една крачка измина разстоянието, което ги делеше.
Всичко стана толкова бързо, че Тони успя да забележи само някаква червена светкавица и блясъка на лъскавия метал. После в средата на крака му избухна жестока болка. Той рухна като отсечено дърво. Шокът му попречи дори да извика. В главата му сякаш се взриви електрическа крушка. После настана мрак.
Списък №2
Неделя
Томас Денби отново разгледа температурната диаграма. Беше озадачен. Когато прегледа за първи път Роби Бишоп, бе поставил диагноза „остра инфекция на дихателните пътища“. Нямаше никакво основание да се съмнява в тази диагноза. През двайсетте години, откакто завърши образованието си и избра специализация в областта на лечението на дихателни заболявания, бе наблюдавал достатъчно подобни възпаления. През дванайсетте часа от приемането на Бишоп в болницата до настоящия момент хората от дежурния екип му бяха инжектирали антибиотици и стероиди съгласно инструкциите на Денби. Но състоянието на Бишоп не се бе подобрило. Напротив, беше се влошило до такава степен, че дежурната лекарка се реши да рискува да понесе гнева на Денби, измъквайки го посред нощ от леглото. Обикновените специализанти не се осмеляваха да постъпват така с консултиращите специалисти, освен в случаите, когато бяха много, наистина много обезпокоени.
