Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 3

Светлият кръг падаше върху малка част от повърхността на неугледното бюро. Отгоре имаше отворена папка, ръка, стиснала химикалка, бе отпусната върху страниците. На фона се носеха жалостивите вопли на Моби за паяците. Дискът беше подарък, изборът на доктор Тони Хил никога не би се спрял на него. Въпреки това тази музика бе станала неразделна част от ритуала, с който приключваше работа.

Тони посегна да потърка очи, под клепачите му сякаш имаше пясък — беше забравил очилата за четене, които носеше отскоро.

— Оу! — възкликна той, когато рамката се впи в плътта му. Малкият му пръст закачи стъклата без рамка, очилата се смъкнаха от носа му и тупнаха накриво върху досието, което бе разучавал. Можеше да си представи изражението на добронамерен присмех, което случката би извикала на лицето на главен инспектор Карол Джордан — именно тя му бе подарила диска на Моби. Неговата разсеяност и несръчност открай време бяха повод за шеги в разговорите им.

Но тя със сигурност не би могла да му се присмива, задето все още седеше зад бюрото си в осем и половина в петък вечерта. По отношение на нежеланието да си тръгнеш от работа, преди да си успял да свършиш всичко, което може да бъде свършено, тя най-малкото би могла да се мери с него. Ако беше тук, би разбрала защо той все още не си е тръгнал и продължава да преглежда така старателно приготвения доклад, който бе подготвил за Комисията за освобождаване под гаранция. Същия доклад, който членовете на комисията невъзмутимо бяха решили да пренебрегнат, освобождавайки Бърнард Шарплес и предавайки го на грижите на службата, следяща освободените под гаранция. Адвокатът му бе успял да ги убеди, че той вече не представлява опасност за обществеността. Шарплес се бе държал като образцов затворник, беше сътрудничил във всяко отношение на властите, беше истинско въплъщение на покаянието.

Нищо чудно, че Шарплес се бе проявил като образцов затворник, мислеше си Тони с горчивина. За него това е било осъществимо, след като обектите на желанието му са били толкова далеч от обсега му, че и най-вманиаченият фантазьор би трябвало да положи големи усилия, за да си представи нещо, наподобяващо изкушение. Шарплес щеше да извърши ново престъпление, Тони го чувстваше инстинктивно. И вината в известна степен щеше да бъде и негова, защото не бе успял да защити достатъчно убедително позицията си.

Той си сложи отново очилата и отбеляза няколко абзаца с химикалката си. Можеше, трябваше да бъде по-категоричен, да не оставя пролуки, през които да се промъкне защитата. Трябваше да представи за факт това, което съзнаваше, че е предположение, основано на многогодишния му опит с извършители на серийни престъпления, както и инстинктивното усещане, породено от това, което разчиташе между редовете, когато четеше протоколите от разпитите на Шарплес. Но светът на Комисията за освобождаване под гаранция беше черно-бял, не допускаше сиви тонове. Очевидно Тони все още не бе научил, че честността не е най-правилният подход, когато си имаш работа с отношението на правосъдната система към углавните престъпления.