Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 275

— Слизай, пристигнахме.

Тони се озърна из пустата местност.

— Къде сме пристигнали?

— Върви след мен.

Тя тръгна по пътеката, но после спря, за да го изчака. Той все още накуцваше забележимо. Тя се запита дали ще се възстанови някога напълно. Знаеше, че лекарите предлагат да се смени ставата, но на него не му харесваше мисълта за нова операция — дори ако я извършеше именитата госпожа Чакрабарти.

— Знаеш, че все още не мога да вървя дълго — каза той, когато я настигна.

— Няма да вървим много.

След около половин миля хълмът се спускаше рязко надолу. От това място гледката беше прекрасна — към долината в ниското и красивия замък, който се издигаше точно срещу тях.

— Точно това ни трябваше — каза Карол. Отвори раницата и измъкна едно леко одеяло. Двамата седнаха до него, а Карол извади и два бинокъла, половин бутилка шампанско и чаши. Погледна часовника си и каза: — Пристигнахме точно навреме.

— Ще ми кажеш ли най-сетне какво става?

— Може да видиш и сам — още докато тя говореше, към небето започна да се издига димна спирала. После избухна силен пламък и един зелен квадрат в далечината стана последователно аленочервен, жълт и черен, докато пламъците и димът го поглъщаха.

— Правилно ли е предположението ми? — попита Тони, взирайки се в разиграващия се пред него спектакъл през бинокъла.

— Това беше отровната градина на лорд Панал — отвърна Карол. — Искаше да го направи още от деня, когато арестувахме Джак Андерсън. Но ние трябваше да бъдем сигурни, че обвинението и защитата разполагат с всички доказателства, които биха могли да им потрябват в хода на процеса. И обвинението, и защитата подписаха необходимите документи в петък, така че негова светлост най-сетне успя да постигне своето.

— Сега разбирам защо си взела назаем ферарито — Тони свали бинокъла. — Андерсън не се е отказал от признанието си, нали?

Карол кимна и завъртя тапата на шампанското. Тя излетя с лек пукот и Карол започна да налива.

— Адвокатът направи всичко по силите си, за да го накара да промени показанията си, но Андерсън е достатъчно умен, за да осъзнае, че ако признае от самото начало вината си, в съда практически няма да се коментират причините, поради които е изгубил душевното си равновесие. Освен това, след като в токсикологията установиха, че аналните супозитории в джоба му са съдържали стрихнин, той надали може да твърди, че се е озовал случайно в апартамента.

— Няма спор. А успяхте ли да откриете как е сложил опиат в сока?

— С леда. От едната страна на подноса бучките са били пълни с рохипнол, от другата са били чисти — тя се разсмя. — Страната с рохипнола била белязана с голяма буква Р, да не би случайно да обърка нещо.

Тони отпи от шампанското.

— Питах се навремето дали няма да ни скрои някой номер.

— Номер ли? Какъв?

— Ами нещо от рода на капсула цианкалий, зашита в яката на ризата. Не би ме учудило.

Той се загледа към долината.