Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 274

— Свидетелски показания, основаващи се на чуто от друг човек… — поде Брандън.

— Всъщност мисля, че в случая ще можем да се позовем на едно от предвидените от закона изключения за показания, основаващи се на чуто от друг, сър — каза учтиво Карол.

Брандън поклати глава.

— Това не ми харесва, Карол. Мислиш ли, че съдебните заседатели ще приемат хипотезата за еврейката, която успява да уреди любовникът й — мюсюлманин да убие себе си и още трийсет и пет души, само за да се отърве от мъжа си? Защо просто да не се разведе, както правят хората?

— Защото е алчна — обясни Тони и добави наум: „А аз знам на какво е способна една алчна жена“.

— Искам да я арестувам, сър — каза Карол. — По обвинение в трийсет и шест убийства. Защото, ако не я арестуваме, щом майка й я уведоми за това, което Лев е казал на Тони, тя ще се качи на първия самолет и ще напусне страната. А щом считате, че това, с което разполагате, е недостатъчно за арест, представете си колко недостатъчно би било за екстрадиция.

Брандън изпъшка.

— Не ми харесва тази работа, Карол. Прилича на произволно хвърляне на въдици. — На вратата се почука. — Влез! — Извика Брандън.

Влезе Стейси, видимо доволна от себе си.

— Помислих си, че ще искате да видите това — каза тя и постави на масата папката, която носеше.

— Какво е това? — попита Брандън.

— Хората, които извършиха огледа на жилището на Азиз, намерили касова бележка за една кока-кола и някакъв сладкиш, купени в кафенето на градската картинна галерия в петък сутринта. Така че поехме инициативата и изискахме записа на контролните камери от кафенето и галерията. Горе в стаята ни е пълният запис, но си казах, че може би ще поискате да видите определени кадри още сега.

Брандън отвори папката и всички загледаха съдържанието. На първата снимка се виждаше Юсеф Азиз, който четеше вестник, седнал на една от масичките. На втората зад гърба му се появяваше Рейчъл Дайъмънд с вестник в ръка. На следващия кадър се виждаше как тя поставя вестника на масичката пред Юсеф. На последната снимка тя го подминаваше, вече с празни ръце.

— Три доказани контакта между тях — отбеляза Карол. — Мисля, че наистина е време да хвърлим въдиците си.

Брандън явно още се колебаеше, но все пак кимна в знак на съгласие.

— Погледни на това от добрата му страна, Джон — каза Тони. — Така поне ще можеш да пратиш антитерористите по дяволите.

Три месеца по-късно

Беше слънчев неделен следобед. Сред класическия северноанглийски пейзаж, изпъстрен с влажни хълмисти земи и тесни, дълги долини между тях, едно червено ферари кабриолет със свален покрив се движеше по тесния междуселски път, който водеше към високо плато.

— Къде отиваме? — обърна се Тони към Карол. — И защо трябваше да вземем колата на Кевин?

— Можеш да ме питаш непрекъснато, ако искаш, няма да ти кажа нищо, докато не стигнем там, накъдето сме тръгнали.

— Мразя изненади — изръмжа той.

— Ще ти хареса — каза Карол. — Така че престани да мърмориш.

След още две мили пътят стана равен. Ловджийски вишки се издигаха тук-там сред орловата папрат и тревата като оръдейни купички на кораб. Вдясно от пътя през тревата водеше пътека и Карол спря пред нея. Пресегна се, взе от задната седалка една раница, и каза: