Читать «Черна неделя» онлайн - страница 3

Началото на лентата с размазани цифри запремига по стената, откъм високоговорителя се разнесе неясен шум. Докато филмът набираше скорост, звуците станаха по-стройни и зазвуча химнът на Демократична република Виетнам, а квадратчето светлина на стената се превърна във варосана стая. На пода седяха двайсетина американски военнопленници. В кадър се появи поставка с прикрепен микрофон. Към поставката с бавна стъпка се приближи висок мършав мъж. Беше облечен в торбеста военнопленническа униформа, чорапи и сандали с каишка между пръстите. Едната му ръка оставаше скрита в гънките на горнището, другата беше върху бедрото му, докато той се покланяше на официалните посетители в предната част на стаята. Обърна се към микрофона и бавно заговори:

— Казвам се Майкъл Ландър, мичман от американските военноморски сили, пленен на десети февруари 1967 година, докато бомбардирах болница за цивилни лица близо до Нин Бин… Нин Бин. Макар доказателствата за моите военни престъпления да са безспорни, Демократична република Виетнам не ми въздаде полагаемото ми се наказание, а ми демонстрира страданията, причинени от американските военни престъпления от типа на моето и други… и други. Съжалявам за извършеното. Съжалявам, че убивах деца. Призовавам народа на Съединените щати да сложи край на тази война. Демократична република Виетнам не храни враждебни чувства към американския народ, а към главния подпалвач на войни, който е на власт. Срамувам се от това, което извърших.

Камерата отстъпи и се фокусира върху останалите пленници, седнали като съсредоточени ученици в клас, внимаващи лицата им да не издадат нещо. Филмът завърши така, както започна — с националния химн.

— Твърде тромаво — обади се Али, чийто английски бе почти безпогрешен. — Ръката му явно е била завързана.

По време на прожекцията не беше откъснал поглед от Далия. Очите й се бяха разширили за секунда при първия едър план на мършавото лице. Иначе лицето й остана каменно.

— Бомбардировка на болница — произнесе замислено Али. — Ето значи какво е минало през главата му.

— Бил е заловен, докато пилотирал спасителен хеликоптер — поясни Далия. — Опитвал се да върне екипажа на свален „Фантом“. Чели сте доклада ми.

— Четох това, което той ти е казал — рече Наджир.

— Той ми казва истината. Отдавна е надраснал лъжата. Два месеца живях с него и знам.

— Няма значение — намеси се Али. — Има други въпроси, свързани с него, които са далеч по-важни.

През следващия половин час Али я разпитва относно най-интимните подробности в поведението на американеца. Когато разпитът приключи, Далия имаше чувството, че долавя неприятен мирис в стаята. Истински или въображаем, той я върна назад в палестинския бежански лагер в Тир, когато тя беше осемгодишно момиченце и сгъваше влажната постелка на леглото, в което майка й и мъжът, донесъл храна, бяха стенали дружно в мрака.