Читать «Черна неделя» онлайн - страница 174

Мошевски беше като вцепенен. Очите му не се отделяха от полицейските катери. На кея до него лежеше брезентовият му куфар, защото след няколко часа щеше да върне Мухамад Фазил в Израел, където щяха да го съдят за кръвопролитието в Мюнхен. На борда на специалния самолет на Ел Ал, който идваше да ги вземе, имаше четиринайсет израелски командоси. Беше решено, че ще се окажат полезен буфер между Мошевски и пленника му по време на дългия полет към дома.

Лицето на Рейчъл беше подпухнало, очите й — зачервени и сухи. Беше изплакала всичките си сълзи на леглото в „Роял Орлиънс“, вкопчена в една риза на Кабаков, напоена с мириса на пурите му.

Вятърът на брега беше студен. Мошевски наметна Рейчъл с якето си, което я покри до коленете.

Най-сетне катерът-водач наду еднократно и дълго сирената си. Полицейската флотилия заплува по течението с празните драги. Остана само реката, потънала във величествен покой, понесла се към морето. Рейчъл чу силен, сподавен звук от Мошевски, който извърна лице. Тя притисна буза до гърдите му, вдигна ръце, прегърна го, докъдето можа, и нежно го потупа. Усещаше горещите сълзи, които капеха в косите й. След това го взе за ръка и го поведе по брега, сякаш водеше малко дете.

Информация за текста

Thomas Harris

Black Sunday, 1975

Издание:

Томас Харис. Черна неделя

Американска, първо издание

Превод: Савина Манолова

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Кирил Настрадинов

Художествено оформление: Момчил Колчев

Печатни коли: 18

Издателски коли: 15,12

ИК „Колибри“, 1993 г.

ISBN: 954-529-022-6

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35617

Последна корекция: 6 октомври 2015 в 08:51