Читать «Черна неделя» онлайн - страница 2

— Американецът е готов — докладва тя. — Убедена съм, че ще действа, без да се поколебае. Това е единствената цел в живота му.

— Доколко е стабилен?

Наджир като че ли се взираше право в черепа й.

— Достатъчно. Аз го крепя. Много е зависим от мен.

— Така и подразбрах от докладите ти, но кодът ни е много несъвършен. Имаш ли въпроси, Али?

Абу Али я огледа внимателно. Тя си го спомняше от лекциите му по психология в Американския университет в Бейрут.

— Значи американецът има вид на напълно разумен?

— Да.

— Но според теб е психически болен?

— Психическото здраве и разумното поведение не са едно и също нещо, другарю.

— Нараства ли зависимостта му от теб? Минава ли през периоди на враждебност спрямо личността ти?

— Понякога е враждебен, но вече все по-рядко.

— Импотентен ли е?

— Твърди, че е бил импотентен от момента, в който напуснал Виетнам, допреди два месеца.

Далия не откъсваше очи от Али. Ситните му, резки и пестеливи движения и влажни очички й напомняха за мангуста.

— Ти приписваш ли си заслугите за това, че се е освободил от импотентността?

— Тук не става дума за заслуги, другарю. Въпросът се свежда до контрол. Моето тяло е инструмент за поддържането на този контрол. Ако пистолетът беше по-ефикасен, щях да използвам него.

Наджир кимна одобрително. Знаеше, че тя говори истината. Далия бе помогнала при обучението на тримата японски терористи, които нанесоха удар на телавивското летище „Лод“, където избиха случайно изпречили се на пътя им хора. Първоначално японците бяха четирима. Единият се разколеба по време на тренировките и пред очите на останалите Далия му пръсна черепа с шмайзера си.

— Сигурна ли си, че съвестта му няма да проговори внезапно и да те издаде на американските власти? — настоя с въпросите си Али.

— И какво ще научат, ако това стане? — попита тя. — Аз съм дребна риба. Ще се доберат до експлозивите, но американците и сега разполагат с предостатъчно, както много добре ни е известно.

Последните думи целяха да събудят вниманието на Наджир и тя видя как той рязко вдигна поглед към нея.

Израелските терористи почти неизменно използваха американски пластични експлозиви марка C-4. Наджир си спомни как изнесе тялото на брат си от разрушения апартамент в Бандум, след което се върна да потърси краката му.

— Американецът се обърна към нас, защото имаше нужда от експлозиви. Това ти е известно, другарю — продължи Далия. — И пак ще ни потърси за друго. Ние не влизаме в противоречие с политическите му убеждения, защото той просто няма такива. А и понятието „съвест“ не е приложимо към него в обикновения смисъл на думата. Той няма да ме предаде.

— Нека му хвърлим още един поглед — обади се Наджир. — Ти, другарко Далия, го познаваш в една светлина. Нека ти го покажа сега при други обстоятелства. Али!

Абу Али нагласи върху масата шестнайсетмилиметров кинопрожектор и изгаси светлините.

— Получихме материала наскоро от наши източници в Северен Виетнам, другарко Далия. Филмът е бил показан веднъж по американската телевизия, но това е станало, преди ти да се настаниш във Военния дом. Затова едва ли си го гледала.