Читать «Черна неделя» онлайн - страница 5

— Какъв ще е детонаторът?

— Електрически, захранван от дванайсетволтовия акумулатор, който вече е на борда. Има и резервен, със свой собствен акумулатор. Също и предпазител.

— Това е всичко — заяви техникът. — Приключих.

Далия го погледна. Той се усмихваше — дали от задоволство или от страх, внушаван от Хафез Наджир, тя не знаеше. Запита се дали на Фазил му е известно, че голямата крива изобразява всъщност стадион „Тюлейн“, където на дванайсети януари щяха да бъдат изиграни първите двайсет и една минути от финала за Суперкупата на Америка по футбол.

Далия чака цял час в една стая в дъното на коридора. Когато я повикаха отново в кабинета на Наджир, командирът на Черния септември се оказа сам. Сега вече щеше да научи решението.

В стаята беше тъмно, като се изключи осветения от настолната лампа кръг. Наджир, облегнат както и преди на стената, бе обгърнат в мрак, сякаш имаше качулка на главата. Ръцете му бяха в кръга светлина и си играеха с череп военен нож. Когато заговори, гласът му бе много тих.

— Действай, Далия. Избий колкото можеш повече.

Изведнъж рязко се наведе напред към светлината и се усмихна сякаш с облекчение, а зъбите му се бялнаха на мургавото лице. Видът му беше почти радостен, когато отвори чантата на техника и извади отвътре малка статуя. Беше фигура на Божията майка, от онези, които могат да се видят във витрините на магазини за религиозни вещи. Оцветяването беше ярко, извършено набързо.

— Разгледай я отблизо.

Тя взе да върти фигурката в ръцете си. Тежеше около половин кило, но на допир не приличаше на гипс. Отстрани имаше ръб, сякаш бе пресована в калъп, а не излята. В подножието се четеше: „Произведено в Тайван“.

— Пластичен експлозив — поясни Наджир. — Подобен на американския C-4, но произведен по̀ на изток. Има и някои преимущества пред C-4. Първо е по-мощен, донякъде за сметка на стабилността, и второ, при температура над петдесет градуса по Целзий става изключително ковък. След две седмици в Ню Йорк ще пристигнат хиляда и двеста такива статуйки, на борда на товарния кораб „Летиша“. На документите ще е посочено, че са натоварени в Тайван. Вносителят Музи ще ги освободи на пристанището. А ти ще се погрижиш по-късно за неговото мълчание.

Наджир стана и се протегна.

— Добре си се справила, другарко Далия, и много си напреднала в последно време. Сега ще си отдъхнеш при мен.

Наджир имаше спартански обзаведен апартамент на горния етаж на улица „Вердюн“ номер 18, същия като жилищата на Фазил и Али, разположени на други етажи в същата сграда.

Далия седна на ръба на леглото му с малък касетофон в скута. Той й беше наредил да направи запис, който да бъде пуснат по радио Бейрут след нападението. Беше гола и Наджир, който я наблюдаваше от дивана, видя как явно се възбужда, докато говореше в микрофона.

— Граждани на Америка — каза тя, — днес палестинските борци за свобода нанесоха смъртоносен удар в сърцето на вашата страна. Този ужас ви сполетя по вина на търговците на смърт по вашите земи, които снабдяват израелските главорези. Вашите ръководители останаха глухи за плача на бездомните. Те обърнаха гръб на разрухата, посята от евреите в Палестина, и сами извършиха престъпления против човечеството в Югоизточна Азия. Пушки, бойни самолети и милиарди долари потекоха от вашата страна в ръцете на подпалвачите на войни, докато милиони ваши сънародници гладуват до смърт. Волята на народа не може да се погазва. Чуйте това, американци. Ние искаме да бъдем ваши братя. Вие само трябва да изхвърлите мръсната паплач, която ви управлява. Отсега нататък за всеки арабин, убит от израелска ръка, ще умре по един американец от арабска ръка. За всяко свещено за мюсюлмани и християни място, разрушено от израелските разбойници, ще бъде отмъстено с погубването на някаква собственост в Америка.