Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 98

— Например — кимнах сухо. — Но подобна задача могат да поставят само на някой кемпист, който ще лети на разнебитена бракма от типа на „Маои 10“. Така ли е, Шнайдер?

Шнайдер се захили.

— Така е, колкото и да е неприятно на някого.

— Какво да е неприятно? — намеси се Крюкшенк. — Да си кемпист?

— Не, да летиш на „Маои“ — отвърна Шнайдер, докато плъзгаше поглед надолу по маорския й боен „ръкав“. — Да си кемпист, не е чак толкова лошо. Е, освен дето трябва да им пееш маршовете.

Крюкшенк се облещи.

— Ти наистина ли си бил кемпист?

— Шегува се — намесих се и скастрих Шнайдер с поглед. С нас нямаше политкомисар, но Жиан Жианпин ми изглеждаше със здрави кемпистки възгледи и не знаех дали не ги споделят и други членове на групата. Излишно бе още в началото да пораждам вражда между хората.

Един от страничните люкове на „Локхийд“ се отвори и отвътре се показа Хенд, в прилежно изгладен маскировъчен, хамелеонохромиран комбинезон, който мигновено се обагри в сиво, като преобладаващия цвят на щурмовия кораб.

— Добре дошли на шибаното пътешествие — произнесе Хансен.

Бяхме готови за старт пет минути преди определения от „Мандрейк“ прозорец. Амели Вонсава въведе полетния план в компютъра на локхийда, включи последователно всички системи и сетне, поне както ми се стори, потъна в сън. С пъхнати кабели в тила и бузата и затворени очи, тя се изтягаше в своя новичък маорски „ръкав“ като криокапсулна принцеса от полузабравена приказка през Заселническите години. Беше й се паднал вероятно най-тъмният и най-стройният от наличните „ръкави“ и инфокабелите контрастираха с кожата й като червеи албиноси.

На седалката на втория пилот се бе настанил Шнайдер, който мяташе развълнувани погледи изпод шлемофона.

— И ти ще получиш своя шанс — рекох му.

— Да бе, кога?

— Когато станеш милионер на Латимер.

Той ме стрелна с гневен поглед и опря крак на пулта пред него.

— Мноого смешно, няма що.

Забелязах, че Амели Вонсава се усмихва презрително. Никой от дангрекската група не знаеше за сделката с „Мандрейк“. Хенд ни бе представил като консултанти, нищо повече.

— Смяташ ли, че ще мине през вратата? — попитах Шнайдер, опитвайки се да го разведря.

— Откъде, по дяволите, мога да знам?

— Ами само като…

— Господа — прекъсна ме Амели Вонсава, без да отваря очи. — Ще можете ли да ми осигурите малко спокойствие преди полета?

— Да, Ковач, млъкни — подкрепи я злобничко Шнайдер. — Защо не отидеш отзад при пасажерите?

Върнах се в главната кабина, където местата от двете страни на Вардани бяха заети от Хенд и Сън Липинг. Настаних се от другата страна до Люк Дьопре. Той ме изгледа с любопитство и отново се зае да разглежда новите си ръце.

— Харесват ли ти? — попитах го.

Той сви рамене.

— Хубави са. Но не съм свикнал да изглеждам толкова едър.

— Ще свикнеш. Спането помага.

Отново любопитен поглед.

— Очевидно имаш опит. По какво си консултант, всъщност?

— Аз съм бивш Емисар.