Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 97

Хенд предаде въпроса. Отговорът дойде незабавно.

— Да, купчина, наподобяваща сталагмит.

Вардани кимна.

— Това е нашата врата — рече тя. — Вероятно реконструирана от компютъра въз основа на стари данни от някой разузнавателен полет над района…

— Някой е идвал тук — прекъсна я Хенд.

— Така изглежда. — Вардани изпусна тютюнев дим и посочи с ръка. — А също и това.

Закотвен в плитчините, само на неколкостотин метра нататък по брега, се виждаше малък, разнебитен траулер, който се полюшваше леко над вълните. Една от мрежите му бе спусната през борда и се изпъваше, сякаш пълна с улов.

Небето започна да избледнява.

Беше почти толкова неприятно, колкото излизането от ППИП. Отворих очи и пред мен изплуваха налудничавите изображения на емпатичното психопрограмно изкуство.

— Уф, мамка му — въздъхнах и се надигнах, смъквайки машинално електродите.

Вратата на кабината се отвори с тихо свистене. Хенд пристъпи вътре, докато все още си навличаше дрехите. Примижах към него.

— Необходимо ли беше това?

— Обличай си ризата, Ковач. — Докато говореше, той си закопчаваше копчето на яката. — Чака ни работа. Искам до довечера да сме на полуострова.

— Не прекаляваш ли…

Той вече се обръщаше.

— Хенд, войниците не са привикнали с новите си „ръкави“. Имат още да учат.

— Оставих ги там — той посочи с палец през рамо. — Ще им дам още десетина минути — това са два дни виртуално време. После си събираме багажа и потегляме. Ако някой ни е изпреварил на онзи бряг, ще го накарам дълбоко да съжалява.

— Ако е бил там, когато са ударили Собървил — извиках след него, — вероятно вече съжалява дълбоко. Заедно с всички останали.

Стъпките му се отдалечаваха по коридора. Беше си сложил и сакото и крачеше с уверената походка на истински бизнесмен. Способен на всичко. Готов да изпълни дълга си към компанията, докато аз все още седях на кушетката и се озъртах объркано.

Трета част

Разрушителни сили

„Разликата между виртуалността и живота е много проста. В симулацията знаеш, че всичко се управлява от една всемогъща машина. Реалността не предполага подобна вероятност и човек лесно може да се излъже, че той контролира всичко.“

Квелкрист Фалконър

„Морал на ръба на пропастта“

18.

Няма начин да прехвърлиш незабелязано междупланетен кораб до другата страна на планетата. Затова и не се опитвахме.

„Мандрейк“ ни запази приоритетен старт и парабола за приземяване чрез подорбиталната платформа на Картела и ние излетяхме от един анонимен космодрум в покрайнините на Приземяване още късно същия следобед. Бяха ни осигурили сияещ, новичък щурмови кораб „Локхийд Митома МП“, който ужасно приличаше на опушен скорпион, комуто някой е откъснал щипките. Когато го видя, Амели Вонсава кимна одобрително.

— От серията „Омега“ — рече ми тя, най-вече защото се бях озовал до нея на стъпалото на скутера. Докато говореше, приглаждаше машинално назад косата си и търкаше нетърпеливо симбиотните розетки на врата. — Можеш да кацнеш с това бебче право на булевард „Инкорпорация“, без дори да обгориш дръвчетата. После да пуснеш две плазмени торпеда през сенатския портал, да се изправиш на опашка и да изхвърчиш на орбита преди още да се взривят.