Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 100

— Обстрелът на Собървил е от наземно базиране, госпожице Вардани — обади се не след дълго Жиан.

— Така ли?

Хенд се покашля многозначително.

— Ще отбележа само, че Картелът няма точна представа за броя на въоръжените с ракети автопилотни устройства, които летят над повърхността на планетата…

— Да бе — изсумтя Хансен.

— … но всеки опит за разполагане на оръжейни системи на висока орбита в този момент би бил крайно рискован…

— Финансово? — прекъсна го Вардани.

Хенд я дари със злобна усмивка.

— Всеки момент ще напуснем защитния чадър на Приземяване — обяви Амели Вонсава по интеркома. — Пригответе се за известни сътресения.

Почувствах едва доловимо нарастване на напрежението в слепоочията. Вонсава се приготвяше за акробатични изпълнения по време на навлизането в долните слоеве на атмосферата. Излизахме извън обсега на високоорбиталните оръдейни платформи, които вече не можеха да упражняват бащинския си надзор върху нас. Оттук нататък можехме да разчитаме само на себе си.

Те експлоатират и търгуват, и сменят територията си постоянно, но въпреки това лесно можеш да привикнеш с тях. Да привикнеш със сияещите им небостъргачи и нанокоптерната сигурност, с техните картели и високоорбитални оръдейни платформи, с тяхното проточило се през вековете нечовешко търпение и априори приетата роля на кръстници на човешката раса. Можеш да се изпълваш с безкрайна благодарност заради жалкото, но осигурено съществуване на някоя корпоративна платформа. И да го намериш за милион пъти по-предпочитано от трескавото мятане в човешкия хаос извън стените на корпорацията.

Можеш да си им толкова благодарен.

Трябва да се внимава с това.

— Напускаме високата орбита — обяви Амели Вонсава от пилотската кабина.

Гмурнахме се надолу.

С бордови компютър на минимален режим това приличаше на гравискок, преди да се задейства спирачната система. Червата ми се повдигнаха до ребрата, напрежението в очите се засили. Невростимулаторите внезапно се пробудиха и биопластините в дланите ми потрепериха. Вонсава се стараеше да изстиска всичко, на което бяха способни двигателите, без да я е грижа, че така може да ни сплеска на пода. Единственото, което я интересуваше, бе да изпревари кемпистките системи за ранно предупреждаване…

И изглежда, че успя.

Приводнихме се в морето на два километра от Дангрекския бряг, в типично десантен стил, използвайки водата за бързо охлаждане на нагрятата външна обшивка. На други планети подобно поведение щеше да предизвика воя на цяла армия еколози, загрижени за опазването на океанската флора и фауна, но имах чувството, че точно в този момент на Санкция IV не ни заплашваше подобна опасност. Войната има своя успокоителен ефект върху политиката. Вече не се налага да се съобразяваш с цял куп условности и всичко е далеч по-опростено. Бий се и победи, и отнеси победата вкъщи. Всичко останало избледнява като небето над Собървил.

— На повърхността сме — обяви с монотонен глас Вонсава.

— Предварителните наблюдения не показват наличието на подозрително раздвижване. Продължавам към брега на спомагателни двигатели, но ще ви помоля да останете по местата си до второ нареждане. Командир Хенд, получихме хиперсъобщение от Айзък Карера, което вероятно ще ви заинтересува.