Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 79
Ричард Морган
— Седем пъти през изминалата година сте поискали да ви преместят на друга служба — обади се Хенд. — Защо?
Тя го погледна с любопитство.
— Нали вече ме питахте.
— Била е друга моя версия.
— Ах, ясно. Духът от машината. Добре де, както казах и по-рано. Близък фокус, възможност за въздействие върху изхода от сражението, интересни играчки. Миналия път се засмяхте, като го изтърсих.
Жиан Жианпин:
Бледи азиатски черти, интелигентни очи, наклонени навътре, надменна усмивка. Имаш чувството, че се наслаждава на току-що разказан анекдот. Ако се изключеха мазолите по ръбовете на дланите му и овладяното тяло под широките дрехи, нямаше никакви други белези за същината на неговия занаят. Разглеждаше ме по-скоро като уморен учител, отколкото като някой, който познава петдесет и седем различни начина да прекъсне нишката на човешкия живот.
— Тази експедиция — заговори той — не ми изглежда свързана с войната. За търговско начинание ли става въпрос?
— Цялата война е едно голямо търговско начинание, Жиан — отвърнах аз.
— Сигурно може и така да се каже.
— Слушай, Жиан — намеси се Хенд със строг глас. — Имам достъп до правителствените кръгове на най-високо ниво. Ако не беше Картелът, кемпистите щяха да влязат в Приземяване още миналата зима.
— Така е. Точно срещу това се борехме. — Той скръсти ръце. — И затова умряхме.
— Хубаво — кимна Хенд. — Разкажи ни по-подробно как стана.
— Вече отговарях на този въпрос. Защо го повтаряте?
Хенд потърка уморено очи.
— Не бях аз, а сортиращата програма. Нямах време да прегледам доклада, така че, ако обичаш…
— Беше при една нощна атака в Данангската низина, срещу подвижна предавателна станция за насочване на кемпистките мародерни бомби.
— И ти ли участва в атаката? — погледнах с известна доза уважение нинджата, който седеше пред мен. В Данангския театър на бойните действия диверсионните нападения срещу кемпистките средства за комуникация бяха единственият реален успех, с който можеше да се похвали правителството през последните осем месеца. Тези операции спасиха живота на много войници, някои от тях мои приятели.
— Имах честа да бъда назначен за отдельонен командир.
Хенд погледна дланта си, където течаха потоци от информация, подобно на някакво трепкащо кожно заболяване. Системна магия. Виртуални играчки.
— Твоето отделение е изпълнило задачата, но ти си бил убит по време на отстъплението. Как стана това?
— Допуснах грешка. — Жиан произнесе тези думи със същото отвращение, с което говореше за кемпистите.
— И каква беше тя?
Никой не би дал на Хенд и една точка за тактичност.
— Помислих си, че автоматичната охранителна система ще се изключи с взривяването на станцията. Но това не стана.
— Виж ти.
Хенд ме погледна многозначително.
— Отделението се нуждаеше от прикриващ огън, за да се изтегли. Аз останах.
Хенд кимна.
— Поздравления.
— Грешката беше моя. Не беше кой знае каква цена, за да се спре кемписткото настъпление.
— Май не си голям почитател на кемпистите? — стараех се да говоря спокойно. Изглежда си имахме работа с фанатик.