Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 73

— Колко килограма ви трябват? — попита неизменно прагматичният Семетайр.

Хенд се пресегна през масата и загреба една шепа „колоди“ от кутията. Идеално почистените им телца сияеха в шепата му.

— Колко ще ме одереш за тези? — попита той.

— По седемдесет и девет и петдесет за кило.

Хенд се усмихна.

— Последния път, когато бях тук, Правет ми взе по четирийсет и седем и петдесет, и се извиняваше, че е много.

— Това е смешна цена и ти го знаеш, човече от „Мандрейк“. Правет търгува с боклуци и дори не ги почиства както трябва. Ако искаш да профукаш безценното си корпоративно време в чистене на кости и тъкани и накрая да се обзаведеш със стандартен наборен материал, върви да се надлъгваш с Правет. Това тук са отбрани войни, почистени и каталогизирани, и всеки от тях си заслужава цената. И да не си губим повече времето.

— Добре — Хенд премери на ръка тежестта на шепата капсуловани животи. — Ти също имаш разходи за покриване. Шейсет хиляди. Знаеш, че пак ще се върна при теб някой път.

— Някой път — Семетайр сякаш опитваше вкуса на думите. — Някой път Джошуа Кемп може да подпали Приземяване с термоядрена факла. Някой път, човече от „Мандрейк“, когато и двамата ще сме мъртви.

— Така е, наистина. — Хенд изсипа „колодите“ обратно в металната кутия. Тракаха по пода й като зарчета. — На някои от нас това може да се случи по-скоро, ако продължават да правят антикартелски изявления за победата на кемпистите. Бих могъл да наредя да те арестуват за тези думи, Семетайр.

Бледата жена зад бюрото просъска, вдигна рязко ръка и изрисува някакъв символ във въздуха, но Семетайр я скастри и тя млъкна.

— Какъв смисъл да ме арестуваш? — попита той с все така спокоен глас, бръкна в кутията и извади едно-единствено блестящо цилиндърче. — Прави си сметка. Ако ме няма, ще трябва да се обърнеш към Правет. Седемдесет.

— Шейсет и седем и петдесет и ти обещавам да те направя преференциален доставчик на „Мандрейк“.

Семетайр завъртя „колодата“ между пръстите си, докато обмисляше предложението.

— Съгласен — рече накрая. — Шейсет и седем и петдесет. Но за тази цена ще ти дам минималното количество. Пет килограма.

— Дадено. — Хенд извади кредитен чип с холограма на „Мандрейк“. Докато го подаваше на Семетайр, на лицето му цъфна неочаквана усмивка. — Всъщност, смятах да взема десет. Увий ми ги.

Семетайр хвърли „колодата“ в кутията. Той кимна на бледата жена и тя извади от едно чекмедже електронни везни. След това наклони кутията и започна да вади „колодите“ една по една и да ги подрежда на везните. На миниатюрния циферблат се меняха виолетови цифри.

С крайчеца на окото долових някакво движение на долното ниво и се извърнах натам.

— Ето ти находка — подметна Семетайр и се засмя.

Единият от двата метални краба бе обърнал гръб на купчината и след като достигна краката на Семетайр започна бавно да се катери по крачола му. Когато достигна колана, Семетеайр се пресегна, откачи оттам дребната машинка, дръпна нещо от ръчичките й и я запрати обратно към купчината. Докато летеше, киберкрабът махаше безпомощно с крайници, но веднага щом падна, се претърколи по корем и отново се захвана за работа.