Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 74

— Ах, погледнете. — Семетайр триеше с мазолести пръсти засъхналата мъртва тъкан върху „колодата“. — Гледай тук, Клинов вълк. Знаеш ли какво е това? Виждаш ли как се събира реколтата?

13.

Изкуственият интелект на „Мандрейк“ представяше съхранените в „колоди“ войници, които бяхме донесли, като тримерна, кодирана информация и още след първия преглед отписа една трета от тях поради психологическа непригодност. С тези дори не си заслужаваше да разговаряме. Възкресени във виртуалността, те можеха само да крещят до пълно изтощение.

Хенд посрещна новината спокойно.

— Това е съвсем според очакванията — рече той. — Винаги има брак, от когото и да купуваш. Останалите са на оздравителна сънотерапия. Така поне засега не се налага да ги събуждаме.

Взех разпечатката от масата и я прегледах.

— Опит от работа в радиационни условия? — погледнах Хенд учудено. — Трябва ли да знам нещо по въпроса.

— Стига де, Ковач. Ти вече знаеш.

— Аз… — спомних си сиянието над планината. — Надявах се, че няма да се стигне дотам.

Хенд разглеждаше масата намръщено, сякаш тя имаше нужда от полиране.

— Налага се да разчистим онзи полуостров — обясни той предпазливо. — И това ще стане — до края на седмицата. Кемпистите отстъпват.

Все пак успях да срещна погледа му — над масата.

— Значи всички ние ще умрем.

Той сви рамене.

— Неизбежно е, както и да го погледнеш. Имайки предвид, че ще отидем там малко след взрива. Е, за новото попълнение бихме могли да използваме клонирани тела с повишен лъчев толеранс, а ние да вземаме антирадиационни лекарства, но дори тогава…

— Да, дори тогава ще трябва да разчитаме на нови „ръкави“.

— Именно.

— И какви са тези „ръкави“ с повишен лъчев толеранс?

Поредното свиване на рамене.

— Не зная, но мога да разговарям с биониците. Маорска изработка най-вероятно. Защо, искаш ли и ти?

Усетих, че кхумалоските биопластини се пробуждат в дланите ми, сякаш ядосани от предложението, и поклатих глава.

— Благодаря, ще се задоволя с това, което имам.

— Не ми ли вярваш?

— Като стана дума за това — не. Но въпросът е в друго. — Посочих с пръст гърдите си. — Това ми е наследство от Клина. Кхумалоски биосистеми. Никой не изработва по-добри бойни „ръкави“.

— Радиационна защита?

— Ще изкарам достатъчно, за да си свършим работата. Кажи ми нещо, Хенд. Какво предлагаш на новото попълнение? Освен „ръкава“, който евентуално би издържал на радиация? Какво ще получат, когато приключим?

Той се намръщи, сякаш въпросът го дразнеше.

— Ами… работа.

— Те вече имаха. И виж докъде ги докара.

— Работа в Приземяване — поправи се той. — Договор за охранителна дейност на територията на „Мандрейк“, гарантиран за период от пет години, или докато свърши войната. Това успокоява ли твоите квелистко-анархистки скрупули?