Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 72

— По същество — повтори той любезно. — Въпросът е какво ви трябва. Семетайр задоволява всякакви нужди на клиента. Какви са твоите нужди, човече от „Мандрейк“? Или може би трябва да попитам твоя Клинов вълк?

Почувствах горещия полъх на задействаната невростимулация. Не бях с униформа. С каквото и да бе оборудван този тип, не беше само усилено периферно зрение.

Хенд произнесе нещо на странен, многосричен език, който не познах, и направи едва забележим знак с лявата си ръка. Семетайр замръзна.

— Подхващаш опасна игра — произнесе бавно Хенд. — Но не знаеш какво идва накрая. Ясно ли ти е?

Семетайр остана неподвижен в продължение на няколко секунди, сетне лицето му отново бе разцепено от усмивка. Той бръкна едновременно с две ръце под парцаливия си фрак и се озова срещу дулото на единия интерфейсен калашник, който стисках в лявата си ръка на пет сантиметра от челото му. Бях реагирал почти несъзнателно.

— Бавно — предупредих го аз.

— Няма никаква опасност, Ковач — гласът на Хенд бе мек, но очите му не слизаха от лицето на Семетайр. — Вече се разбрахме, че сме част от семейството.

Усмивката на Семетайр не потвърждаваше думите му, но той измъкна ръцете си бавно изпод пешовете на фрака. Във всяка от тях стискаше по един метален краб. Малките, лъщящи рачета помръдваха със стоманените си крачета, сякаш нямаха търпение да се захванат за работа. Семетайр сведе поглед и ги разгледа отблизо. Държеше се, сякаш не го е страх от оръжието.

— Та какви са желанията ти, човече от „Мандрейк“?

— Ако още веднъж ме наречеш така, ще дръпна спусъка.

— Ковач, той не говори на теб. — Хенд кимна към автомата и аз неохотно го прибрах. — Специални части, Семетайр. Прясно придобит опит, нищо по-старо от месец. Освен това бързаме. Давай, каквото имаш на склад.

Семетайр сви рамене.

— Най-пресните са тук — каза той и хвърли двата метални краба върху купчината от „колоди“, където те веднага се заловиха с трескава активност, повдигайки един след друг цилиндрите с мъничките си механични ръце и задържайки ги под микроскопичната светлина на синкавата леща, преди да ги захвърлят обратно. — Но ако много бързате…

Той се обърна и ни поведе към един от стелажите. На бюрото пред него жена с изпити черти и бледо лице се прегърбваше върху апарата за почистване на костни фрагменти от „колодите“. Едва доловимото бръмчене от бормашината, която изстъргваше и едновременно засмукваше жълтеникавите парченца, бе като музикален контрапункт на грубото стържене на лопатите.

Семетайр заговори жената на езика, който преди малко бе използвал Хенд, и тя вдигна глава от прибора. Приближи се до стелажа, взе една метална кутия, голяма колкото наблюдателна сонда и я постави пред нас. След това чукна с пръст по гравирания върху капака символ и произнесе нещо на същия език.

Погледнах към Хенд.

— Избраниците на Огон — преведе той, без никакви признаци за насмешка. — Облечени в желязо, за господаря на желязото. Войни.

Той кимна и жената се отдалечи. Тя извади изпод тезгяха купа с парфюмирана вода и потопи в нея ръцете си до китките. Гледах я като омагьосан как поставя отново ръце върху капака на кутията и подхваща тих напев. Накрая отвори очи и повдигна бавно капака.