Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 71

— Ах, господа. — Гласът бе изкуствен, механичен и бликаше от миниатюрното апаратче, прикрепено за израненото му гърло. — Тъкмо навреме идвате. Аз съм Семетайр. Добре дошли в Пазара на душите.

Изкачихме се на трета палуба, откъдето имахме възможността да наблюдаваме целия процес от самото начало.

Когато излязохме от клетката на асансьора, Семетайр се отдръпна настрани и ни посочи с обвитата си в парцали ръка.

— Гледайте! — рече той.

Точно под нас, на долната палуба, една верижна товарна машина повдигаше с хидравличните си ръце отворен отгоре метален контейнер. Контейнерът се наклони напред и през ръба му започнаха да изтичат сребристи на цвят метални предмети, които падаха с трополене на палубата и се търкаляха във всички посоки.

Корови „колоди“.

Трудно ми бе да преценя, без да задействам невростимулаторите, но имах чувството, че повечето от тях не са почистени. Бяха облепени с жълтеникави парченца от кости и гръбначномозъчна тъкан, все още полепнала по метала. Контейнерът се наклони още и този път изсипа истински метален водопад. Машината пълзеше бавно назад, оставяйки широка диря върху пода. Купчината пред нея бързо растеше, сетне сребристият поток секна и последните „колоди“ се изтърколиха от върха.

Контейнерът бе обърнат с отвора надолу — беше изпразнен. Възцари се тишина.

— Прясна стока — поясни Семетайр и ни поведе към купчината. — Повечето са от бомбардировките на Сучинда, цивилни и редовни части, но вероятно има и други. Карат ни ги от целия изток. Някой трябва да се е объркал относно наземното разположение на кемпистите.

— Не е за първи път — промърморих.

— Нито за последен, надявам се. — Семетайр клекна и напълни шепи с корови „колоди“. Полепналите по тях частици от кост наподобяваха жълтеникава слана. — Бизнесът никога не е бил толкова процъфтяващ.

Откъм тъмната част на палубата долетя неприятен стържещ звук. Вдигнах глава, следвайки посоката му.

От всички страни на грамадната купчина се приближаваха търговци, въоръжени с лопати и кофи, които се боричкаха помежду си за по-добър достъп. Тъкмо металните остриета на лопатите им издаваха дразнещия звук, докато ги пълнеха с „колоди“, които после изсипваха в кофите.

Но колкото и да бе ожесточено съперничеството им, забелязах, че бяха оставили на Семетайр най-широкото място. Извърнах поглед към коленичилата фигура пред мен и видях как на лицето му разцъфна широка усмивка, въпреки че бе обърнат гърбом към мен. Разширено периферно зрение, предположих. Търговецът разтвори пръсти и металните цилиндърчета изтрополиха обратно в купчината. След като изпразни ръце, той избърса дланите си една в друга и се изправи.

— Повечето от тези се продават на кило — обяви. — Евтин и непретенциозен материал. Ако искате, можете да поговорите и с тях — той кимна към другите търговци. — Но за по-специална стока ще трябва да се обърнете към мен.

— Давай по същество — сряза го Хенд.

Стори ми се, че очите на търговеца се присвиха ядно за миг, но не бях сигурен, тъй като лицето му се криеше в сянката на широкополата шапка.