Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 69

— Заловихте ли ги?

— Не. — Хенд чукна с нокът по прозореца. — Дежурната машина е била със зададени параметри за наблюдение и охрана. Докато получим доклада от нея, те се бяха скрили в един от тунелите под канала Латимер, а когато отидохме там, вече ги нямаше. Търсихме ги, но…

Той разпери ръце. Торбичките под очите му вече имаха своето обяснение. Стоял е буден цяла нощ, бдейки над своята инвестиция.

— На какво се хилиш толкова?

— Извинявай. Направо съм трогнат. Дежурна машина за наблюдение и охрана, значи.

— Ха-ха. — Той ме фиксира със зелените си очи. — Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

Кой знае защо се сетих за коменданта на лагера и разказа му за неуспешния опит да спасят Таня Вардани. После поклатих глава.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Ако знаех, че някой ме следи, мислиш ли, че сега щеше да е в по-добро състояние от Денг и главорезите му?

— И кои може да са те?

— Казах ти, че нямам понятие. Улична измет?

Той ме погледна с досада.

— Улична измет, която да следи човек с униформа на Клина на Карера?

— Добре де, може да са по-организирани. В Приземяване нямате ли престъпност?

— Ковач, моля те. Дръж се сериозно. Щом ти не си ги забелязал, как можеш да твърдиш, че са били обикновени престъпници?

— Да, прав си — въздъхнах.

— Така де. Въпросът е кой още иска да си вземе парче от баницата?

— Не зная — повторих мрачно.

Останалата част от полета премина в мълчание.

Най-сетне скутерът се наклони и аз надникнах през прозореца. Спускахме се спираловидно към нещо, което наподобяваше разлато петно от лед, поръсено с бутилки и консервни кутии. Присвих очи и увеличих мащаба.

— Това да не са оригиналните?…

Хенд кимна.

— Някои от тях само. По-едричките. Останалите са водоеми и други по-големи предмети, които изпадат от пазара. Спреш ли да си плащаш тарифата за площадката за кацане, вземат ти стоката и я прекарват с гравивлекач на друго място, докато възстановиш сумата. Но откакто започна хаоса на пазара, никой не си прави труда да плаща наеми, та управата на космодрума се е принудила да праща направо специализиран отряд, който отстранява нередовните с плазмени резачки.

Снижихме се над най-близкия от грамадните колонизаторски шлепове. Все едно, че летяхме над гигантско, повалено метално дърво. От едната му страна, там, където се намираше ракетният двигател, с помощта на който шлепът бе прекосил разстоянието между Латимер и Санкция IV, се виждаха грамадни смачкани плоскости, някои от които се сливаха с площадката, а други стърчаха към небето. Шлепът никога вече нямаше да излети, всъщност той така и бе конструиран — за еднократен и еднопосочен полет. Сглобен преди стотина години в орбитата на Латимер, той бе предназначен за едно-единствено пътуване в междупланетното пространство и приземяване в крайната цел, с помощта на самоизгарящи се антигравитационни спирачни системи. Именно при детонацията в момента на приземяването се бе развила тази чудовищна температура, превърнала пустинния пясък в овална стъклена площадка, която по-късно била разширена от инженерите, за да се слее с подобни площадки, оставени от другите шлепове, създавайки Тайсауасдийското поле, върху което бе разцъфтяла колонията през първите десетина години от своето съществуване.