Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 64

— Трябва да е доста сериозна, тази охранителна система — казах. — За да зарови вратата под близо половин милион тона камънак.

— Така си е. — Той все още се мръщеше заради по-слабото си хвърляне и гледаше как вълните от неговото камъче се сливат с тези от моето. — Човек започва да се пита, от какво толкова са се страхували.

11.

— Харесваш го, нали?

Беше по-скоро обвинение, изстреляно право в лицето, под фосфоресциращата светлина на баровото осветление. От говорителите се лееше дразнещо-сладникава музика, която се прибавяше към общата шумотевица. Притиснат в свивката на лакътя ми подобно на грамаден, смачкан бръмбар, персоналният пространствено-резониращ заглушител, който от „Мандрейк“ бяха настояли да носим постоянно, сияеше в зелена, нормофункционална светлина, но очевидно не беше в състояние да изолира външния шум. Колко жалко.

— Кого да харесвам? — попитах и погледнах отблизо Вардани.

— Не се прави на тъпанар, Ковач. Онзи евтин хитрец в скъпи костюми. Направо си падаш по него.

— Той е нашият спонсор, Вардани. Какво искаш от мен? Да го заплювам всеки десет минути, за да му доказвам колко по-извисени морално сме всички ние? — Чукнах с пръст единия от пагоните си. — Аз съм платен убиец, Шнайдер е дезертьор, а ти, каквито и да са предишните ти грехове, си тясно обвързана с нас в контрабандната продажба на най-великото археологическо откритие на хилядолетието срещу билет за друга планета и доживотен пропуск до света на богоизбраните в Латимерград.

Тя се отдръпна.

— Но той се опита да ни убие.

— Е, имайки предвид как свърши всичко, готов съм да му простя. В края на краищата пострадаха само Денг и хората му.

Шнайдер, който седеше зад Вардани, се разсмя, но тя го сряза с поглед.

— Да, това е вярно. Той прати тези хора на смърт, а сега е сключил договор с човека, който ги изби. Този тип е калтак.

— Ако най-лошото, което е направил — не се предавах аз, — е да погуби осем души, значи аз съм далеч по-грешен от него. И всеки друг с чин като моя.

— Ето, виждаш ли? Пак го защитаваш. Сравняваш го дори със себе си, само за да го изкараш чист и неопетнен.

Погледнах я строго, допих си чашата и я поставих внимателно на барплота.

— Благодаря ти за загрижеността, Вардани, но искам да ти напомня, че не си експерт по това, което става в моята глава. Бих предпочел да пазиш своите прощъпулни, шибани опити в психохирургията за теб самата. Ясно?

Тя стисна устни, но не се предаде.

— Но няма да скриеш, че…

— Момчета — Шнайдер се подпря на Вардани и ми наля още ром от бутилката. — Момчета и момичета, това трябваше да е нашето малко празненство. Дойдохме тук, за да се разберем, че никога повече няма да се караме, а вие разваляте всичко. Таня, защо не вземеш да…

Той се опита да напълни чашата на Вардани, но тя избута настрани гърлото на бутилката. Гледаше го с такова съжаление, че неволно потреперих.

— Само това има значение за теб, Ян, нали така? — произнесе тя тихо. — Да се измъкнеш с натъпкан джоб. Да пробягаш най-късата и лесна дистанция до безгрижното съществувание на върха на живота. Какво стана с теб, Ян? Вярно, че винаги си бил малко повърхностен, но чак толкова…