Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 63

— Хора.

— Точно така. Хора. Хората и техните глупави групички. Покажи ми някой отделен отговорен служител, който ми е причинил зло, и аз ще му стопя „колодата“ за скрап. Покажи ми група, обединена от общата цел да ми стори зло, и аз ще се погрижа за тях, доколкото е по силите ми. Но не очаквай от мен да пилея време и сили в някаква абстрактна омраза.

— Колко уравновесено от твоя страна.

— Вашето правителство вероятно би го категоризирало като антисоциален упадък, за което щяха да ме тикнат в лагер.

— Това не е моето правителство — озъби се Хенд. — Търпим тези клоуни, докато Кемп се успокои.

— Какво ви пука? Не можете ли да се разберете направо с него?

Не го гледах внимателно, но имах усещането, че погледът му трепна. Изгуби няколко секунди, докато формулира отговора си.

— Кемп е кръстоносец и се е заобиколил с други като него. Кръстоносците не разбират от здрав разум, докато не им го набиеш в главата. Кемпистите трябва да бъдат разгромени, окончателно и докрай, преди да склонят да седнат на масата за преговори.

— Виждам, че се стараете по въпроса — ухилих се аз.

— Не съм казал това.

— Не, разбира се. — Взех едно виолетово камъче и го метнах по вълните. Време беше да сменим темата. — Не ми каза къде възнамеряваш да намериш нашия специален ескорт.

— Не можеш ли сам да се сетиш?

— На Пазара на души?

— Това влиза ли в разрез с представите ти за живота?

Поклатих глава, но вътре в мен нещо се сви.

— Между другото — Хенд се извъртя и погледна към срутената скала. — Имам друго обяснение за това каменно стълпотворение.

— Не ти ли хареса теорията за микрометеорита?

— Склонен съм да вярвам на идеята на госпожица Вардани за високоскоростната спирачка. Както и на теорията за прекъсвача — до известен предел.

— И какво следва отвъд този предел?

— Че ако една раса, напреднала колкото марсианците, конструира прекъсвач, той ще функционира при всякакви обстоятелства. Няма да допусне утечка.

— Така е.

— С което отново се връщаме на първоначалния въпрос. Защо е рухнала тази скала преди петдесет хиляди години? Или, по-точно, защо някой я е съборил?

— Да, и аз се питах същото — рекох и метнах второ камъче.

— Отворена врата към всяка точно определена точка в космоса, дори на междупланетни разстояния. Това е опасно, отвъд всякакви представи. Излишно е да теоретизираме какво би могло да премине през подобна врата. Призраци, пришълци, чудовища с половинметрови зъби. — Той ме погледна изпод вежди. — Дори квелисти.

Този път намерих един по-голям камък.

— Е, това последното е наистина страшно — съгласих се, преди да запокитя камъка към вълните. — Ще бъде краят на цивилизацията — поне такава, каквато я познаваме.

— Точно така. Нещо, за което марсианците, без никакво съмнение, са помислили и са се погрижили. Заедно с прекъсвача и спирачната система вероятно са вградили и охранителна система, която да се разправя с чудовища, с половинметрови зъби.

Хенд също вдигна един камък и го метна с плоското над вълните. Беше добро хвърляне, от седяща позиция, но въпреки това камъкът потъна по-близо от моя. Трудно е да се надпреварваш с невростимулирана физика. Хенд млясна разочаровано.