Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 62

Хенд извъртя глава и ме погледна.

— Съществува ли подобна вероятност?

— Човек никога не знае — свих рамене. — Светът е опасно място.

— Така си е. — Хенд отново се загледа към точката, където морето се срещаше с нерешената съдба на Собървил. — Доколкото разбирам, нямаш желание да се заемеш с подбора.

— Не, ще оставя удоволствието на теб. Но ще присъствам и искам право на вето върху всяка кандидатура. Имаш ли представа откъде можеш да се снабдиш с половин дузина доброволци от специалните части? Без да вдигаме шум, имам предвид.

За миг ми се стори, че не ме е чул. Сякаш тялото и душата му се бяха слели с хоризонта. После помръдна лекичко и в ъгълчетата на устата му се появи усмивка.

— В тези размирни времена — промърмори, сякаш на себе си — няма да е особено трудно да открием изгубени войници.

— Радвам се да го чуя.

Той ме погледна изпитателно.

— Това обижда ли те, Ковач?

— Смяташ ли, че щях да съм лейтенант от Клина на Карера, ако се обиждах толкова лесно?

— Не зная. — Той отново се загледа към хоризонта. — Досега беше пълен с изненади. Доколкото ми е известно, Емисарите са доста умели в приспособителния камуфлаж.

Така значи.

По-малко от два дни бяха минали от срещата ни на аукциона и Хенд вече бе проникнал в информационната банка на Клина и бе пробил защитата на моя файл. И сега ми намекваше, че го е направил.

Отпуснах се на пясъка до него и си избрах свое място на хоризонта, което да зяпам.

— Вече не съм Емисар.

— И аз така чух. — Той не ме погледна. — Вече не си Емисар, вече не си от Клина. Лейтенант, това отхвърляне на принадлежност към една или друга група започва да придобива патологични размери.

— Някои неща си нямат граници.

— Ах. Типично поведение на човек от Харланов свят. „Същинското зло на човешката маса…“ Така ли го наричаше Квел?

— Не съм квелист, Хенд.

— Разбира се, че не. — Той очевидно се забавляваше. — Това би означавало да си част от някоя група. Кажи ми, Ковач, ти мразиш ли ме?

— Не, засега.

— Наистина? Това ме изненадва.

— Сам каза, че съм пълен с изненади.

— Не изпитваш никакви неприязнени чувства към мен въпреки топлото посрещане, което ти осигурих чрез отряда на Денг?

Свих рамене.

— Сега те са на командно дишане.

— Но аз ги пратих.

— Което показва само липса на въображение. — Въздъхнах. — Виж, Хенд. Знаех, че някой в „Мандрейк“ ще прати отряд, защото това е начинът, по който действат организации като вашата. Предложението, което ви подхвърлихме, си беше направо предизвикателство да дойдете и да ни спипате. Можехме да сме по-внимателни, да избегнем директния подход, но не разполагахме с време. Ето защо размахах червена пелерина пред очите на местния бик и в резултат стана хубаво изтрепване. Да те мразя за това, би било равносилно да мразя рогата на бика, задето могат да ме набодат. Не изпитвам никакви чувства към теб, докато не ми дадеш повод за обратното.

— Но мразиш „Мандрейк“.

Поклатих глава.

— Нямам излишни сили да мразя цели корпорации, Хенд. Какво бе казала Квел: „Разкъсай болното сърце на корпорацията и какво ще изтече отвътре?“