Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 60

— Хооп!

— Точно така — кимна Вардани. — Хооп. Вижте, марсианците не са били глупави. Щом технологията им е била податлива на подобни неща, вероятно са конструирали и обезопасителен механизъм. Нещо като прекъсвач.

Кимнах.

— Така че вратата да се затвори автоматично при първия изблик…

— И да се зарови под петстотин хиляди тона скали? Госпожице Вардани, струва ми се доста пресилено като обичайна обезопасителна мярка.

Археоложката направи нетърпелив жест.

— Не казвам, че се е случило точно това. Но ако енергийният изблик е бил с изключителна сила, прекъсвачът може да не е задействал навреме, за да изключи вратата.

— Или — допълни Шнайдер, — възможно е през вратата да е преминал микрометеорит. Това си е моя теория. Другият й край е отворен към космоса. Какво ли не може да се пъхне през него, стига да мине достатъчно време.

— Вече говорихме за това, Ян. — Вардани все още беше раздразнена, но и малко уморена, като в края на продължителен спор. — Не е въз…

— Възможно е, зная.

— Добре де, изглежда малко вероятно. — Тя обърна гръб на Шнайдер и ме погледна. — Никой не знае със сигурност — голяма част от техноглифите ми бяха съвършено непознати, но лично аз съм сигурна, че съществува прекъсвач под някаква форма. Над определени скорости нищо не преминава през вратата.

— Не го знаеш със сигурност — инатеше се Шнайдер. — Ти сама ми каза, че…

— Да, но сега ми изглежда разумно, Ян. Не можеш да отвориш врата към космоса без никакви предпазни мерки.

— О, стига вече, Таня. Ами ако…

— Лейтенант Ковач — произнесе със силен глас Хенд. — Би ли ме придружил до брега? Бих искал да получа оценката ти на военен специалист за този район.

— Разбира се.

Оставихме Вардани и Шнайдер да се карат на скалите и поехме по пясъка с темпо, диктувано единствено от обувките на Хенд. В началото нямаше какво да си кажем и единственият звук бе от потъващите ни в пясъка крака и кроткото шляпане на вълните. Хенд пръв заговори.

— Забележителна жена.

Изломотих нещо.

— Представи си само, да се измъкне толкова запазена от концентрационния лагер. Само това изисква огромно усилие на волята. И веднага е готова да се хвърли в кипежа на своята работа…

— Тя ще се справи — подметнах безстрастно.

— Да, сигурен съм в това. — Деликатна пауза. — Разбирам защо Шнайдер е толкова увлечен по нея.

— Тази история, доколкото знам, е приключила.

— О, тъй ли?

В тона му се долавяше неподправена изненада. Метнах му кос поглед, но лицето му оставаше непроницаемо.

— Хенд, за тази оценка на специалист…

— О, да. — Той спря на няколко метра от мястото, където се разбиваха вълничките, обърна се и посочи сушата зад нас. — Не съм войник, но имам усещането, че мястото е доста уязвимо от стратегическа гледна точка.