Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 58

Таня Вардани мълчеше и чоплеше замислено с език предните си зъби.

— И така — Хенд отново прие делови вид. — Госпожице Вардани, мисля, че искахте да ни покажете нещо.

Жената се обърна.

— Трябва да е долу, на брега.

Пътеката, която следвахме, извиваше покрай едно от заливчетата и свършваше до широка, нащърбена скала, която изглеждаше сякаш половината от нея се е откъртила и е рухнала долу върху бледия пясък. Вардани скочи, присвивайки умело крака в коленете, и продължи по пясъка до мястото, където се бяха скупчили най-едрите камъни, а скалата над тях се надвесваше като козирка. Следвах я само на няколко крачки, като оглеждах хоризонта с професионално безпокойство. Точно на това място в скалата се бе образувала ниша, почти с размерите на товарната площадка в орбиталната болница, където бях срещнал Шнайдер. По-голямата част от пода на тази ниша бе покрита с грамадни камъни и стърчащи зъбери.

Събрахме се около неподвижната фигура на Таня Вардани. Тя не откъсваше поглед от каменистата падина като взводен разузнавач, изправил се пред своята цел.

— Това е — рече тя и кимна. — Тук я заровихме.

— Заровихте? — Хенд ни огледа, сякаш очакваше поне ние двамата с Шнайдер да се разсмеем. — И как, по-точно, сте я заровили?

Шнайдер посочи с ръка търколилите се, сивкави канари.

— Отвори си очите бе, човек. Как мислиш, е станало?

— Взривили сте скалата?

— Сондажни заряди. — Шнайдер очевидно се забавляваше.

— На два метра дълбочина и всичко хвръква нагоре. Трябваше да присъствате на представлението.

— Вие… — подхвана Хенд и с мъка си пое дъх. — Сте взривили… такава находка?

— О, за Бога, Хенд! — Вардани го разглеждаше с нескрито раздразнение. — Къде, според теб, намерихме проклетото нещо? Цялата тази скална стена се е срутила върху него преди петдесет хиляди години, а когато го изровихме, то изглеждаше съвършено здраво. Това не са ти грънци — става въпрос за хипертехнология. Направено е да издържи.

— Надявам се, че сте прави — Хенд заобиколи външния край на каменната река и се опита да надникне през една цепнатина. — Защото „Мандрейк“ няма да ви плати двайсет милиона долара за повредена стока.

— Какво е срутило скалата? — попитах, осенен от внезапна идея.

Шнайдер се обърна и ме погледна, като се хилеше.

— Нали ти казах бе, човече. Сондажни…

— Не — гледах не него, а Таня Вардани. — Питам за първия път. Това са едни от най-старите скали на планетата. В Северен край не е имало сериозна геологична активност доста повече от петдесет хиляди години. Океанът също не е обяснение, защото би означавало, че първоначалната марсианска конструкция се е намирала под водата, а това не е в техния стил. Та какво може да се е случило преди петдесет хиляди години?

— Да, Таня — закима ентусиазирано Шнайдер. — Ти също не се сети за това, нали? Обсъждахме какви ли не въпроси…

— Да, това е важен въпрос — съгласи се Матиас Хенд, който явно отново се смяташе за част от екипа. — Имате ли някакво обяснение, госпожице Вардани?

Археоложката изгледа тримата мъже, които я бяха наобиколили, и изведнъж избухна в смях.