Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 56

„Не очаквай нищо и така ще бъдеш готов за всичко.“ Постарах се да запазя спокойствие, поне на повърхността, но умът ми непрестанно търсеше пролуки в иначе добре замисления план.

Двайсет милиона не бяха кой знае каква сума от корпоративна гледна точка, не и за някой като „Мандрейк“, който разчиташе на постоянен, солиден доход. Надявах се, че съм им взел страха, за да не помислят втори път да получат своето, без да плащат. Дали обаче бях прав? Ако грешах, ако „Мандрейк“ държеше кучетата си изкъсо и ако Хенд не успееше да убеди корпорацията да му даде зелена светлина, тя можеше да реши да упражни сила. Ако „Мандрейк“ нареди на снайперите си да ме свалят точно сега, Шнайдер и Вардани не можеха да направят нищо, освен да изчезнат и да си покрият следите.

„Не очаквай нищо и…“

Само че едва ли ще могат да се крият дълго. Не и от някого като Хенд.

„Не…“

„Тази проклета война.“

И тогава видях Матиас Хенд, който си проправяше път през тълпата, с познатата вяла усмивка и изписано на лицето решение. Над главата му марсианският пилон замига и оранжевите цифри отдолу спряха да се менят. Сто двайсет и три хиляди и седемстотин стаба.

Продадено.

10.

Дангрек.

Брегът се отдръпваше навътре от леденостудения зелен океан — обветрени гранитни скали, покрити със зеленикава растителност и отделни петна от скупчени дървета. На по-малко от километър навътре в сушата вече се издигаха стръмни и високи върхове, оформящи една от най-древните планински вериги на планетата. Късното следобедно слънце обагряше в бронзово краищата на легналите на хоризонта облаци.

Откъм океана подухна слаб ветрец, който погали лицата ни. Шнайдер погледна настръхналите косми по ръцете си и се намръщи. Носеше фланелка с къси ръкави и рисунка на Лапиний отпред, която бе купил същата сутрин.

— Очаквах да е по-студено — промърмори той.

— Аз пък очаквах да е покрито с мъртви командоси на Клина — заобиколих го и спрях до Матиас, който бе пъхнал ръце в джобовете на официалния си костюм и разглеждаше небето, сякаш очакваше дъжд. — Това е от архивите, нали? Запис без осъвременяване в реално време?

— Поне засега. — Хенд сведе поглед към мен. — По-точно, виждаме проекция на армейски Изкуствен интелект. Все още не сме получили сведения от синоптичното наблюдение. Картината е необработена, но на първо време става.

Той се обърна към Таня Вардани, която бе втренчила очи в противоположна посока. Жената кимна, без да се обръща към нас.

— Ще свърши работа — рече. — Предполагам, че армейските ИИ не пропускат много.

— В такъв случай ще можете да ни покажете онова, което търсим.

Настъпи продължителна тишина. Ако не бях приложил онази оздравителна техника на Вардани, сега щях да си помисля, че нещо с ума й не е наред. Но тя се обърна и ни изгледа спокойно.

— Да. — Нова пауза. — Разбира се. От тук.

Отправи се с дълги крачки по склона на хълма, а вятърът развяваше пешовете на сакото й. Разменихме погледи с Хенд, който повдигна безупречно скроените рамене на своя костюм и направи елегантен жест в смисъл на „след вас, моля“. Шнайдер вече бе последвал археоложката, така че ние се озовахме зад него. Оставих Хенд да води и тръгнах подире му, като се забавлявах да го гледам как се пързаля с крайно неподходящите си за ходене на открито паркетни обувки.