Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 57

На стотина метра пред нас Вардани бе открила една тясна, животинска пътека и се спускаше по нея към брега. Вятърът от време на време се усилваше и превиваше жилавите треви по склоновете. Далеч навътре в морето завесата от облаци бавно се разтваряше.

Изпитвах известни затруднения да свържа картината със спомена ми от последния път, когато бях в Северен край. Пейзажът беше същият на хиляди километри в двете посоки на брега, но аз го помнех изцапан с кръв и смазочна течност от разбитите хидравлични системи на тежките военни машини. Помнех зейналите гранитни рани в разкъсаните хълмове, небето, от което се сипеше шрапнелен и картечен огън. Спомнях си писъците.

Прехвърлихме невисокото било и спряхме, загледани в неравния скалист бряг, който ту щръкваше навътре в морето, ту се отдръпваше назад. Между тези закривени пръсти от суша се мяркаха белезникави полумесеци на пясъчни заливчета. Още по-нататък се виждаха малки островчета и крайбрежни рифове, които караха водата да се покрива с пяна. Брегът постепенно се издигаше и завиваше на изток, където…

Спрях и присвих очи. Отвъд далечния, източен край на брега тъканта на виртуалността сякаш се беше износила и под нея се показваха разфокусирани сиви петна. На неравни интервали зад тях проблясваше някакво червеникаво сияние.

— Хенд? Какво е това?

— Това ли? — той погледна, накъдето сочех. — А, това ли? Сива зона.

— Това и аз го виждам. — Сега вече Вардани и Шнайдер също гледаха нататък. — Какво става там?

Но някаква част от мен вече се беше гмурнала в паяжината на холокартата и почти бе открила отговора. Беше на върха на езика ми.

Таня Вардани обаче ме изпревари.

— Това е Собървил — рече тя. — Познах ли?

Хенд поне си направи труда да си придаде засрамен вид.

— Познахте, госпожице Вардани. Армейският ИИ изчислява петдесетпроцентова вероятност Собървил да бъде поразен с тактически ядрени средства през следващите две седмици.

Усетих внезапен студен полъх, който се завъртя около мен, Вардани и Шнайдер и накрая увисна във въздуха между нас. Собървил имаше население от сто и двайсет хиляди души.

— Поразен от кого? — попитах.

Хенд сви рамене.

— Ами, това още не се знае. Ако е Картелът, най-вероятно ще използват някое от техните стационарноорбитални оръдия. Сравнително чиста работа, пък и няма да изплашат вашите приятелчета от Клина, в случай че решат да си пробиват с бой пътя насам. Ако го направи Кемп, няма да е толкова чисто, нито толкова фино.

— Тактически ядрен удар — обади се с равен глас Шнайдер.

— Ами да — пак сви рамене Хенд. — Тръгне ли да отстъпва, Кемп едва ли ще иска да остави градчето в ръцете на противника.

— Да, това звучи логично — кимнах аз. — Той постъпи така при Здрач.

— Този нещастен психопат! — рече Шнайдер, който сякаш говореше на небето.