Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 54

— Не бих си и помислил…

— Това е добре. Да си говорим на ти, Хенд. Това, което се случи вчера с Денг и компания, е детска забава в сравнение с нещата, на които съм бил свидетел и участник през изминалите осемнадесет месеца. Може в момента да ти се струва, че войната е далече, но ако „Мандрейк“ се опита да се разправи с мен и съдружниците ми отново, ще намериш Клина забит толкова навътре в задника си, че ще вкусиш собствените си лайна. Разбираме ли се сега?

Хенд направи обидена физиономия.

— Да. Изрази се пределно ясно. Уверявам те, няма да позволя да се случат подобни неща. Стига, разбира се, ти и твоите хора да отвърнете по същия начин. Какъв хонорар очаквате да получите?

— Двайсет милиона долара. ООН-ски. Не ме гледай така, Хенд. Това не е дори една десета от сумата, която ще прибере „Мандрейк“, стига всичко да мине успешно.

На холоекрана цената бе достигнала сто и деветдесет и аукционерката подклаждаше интереса на присъстващите с възбудени, пискливи подвиквания.

— Хмм. — Хенд сдъвка замислено поредната хапка. — Заплащане при доставката?

— Не. Предварително, с депозит в „Латимер сити банк“. По-късно ще ти дам номера на сметката.

— Това е нелепо, лейтенант.

— Наречи го застраховка. Не че не ти вярвам, Хенд, но ще се чувствам далеч по-спокоен, ако вече сте прехвърлили парите. По такъв начин няма опасност да ми видите сметката, когато всичко приключи.

— Доверието трябва да е взаимно, лейтенант. Защо да ти плащаме, преди да си изпълнил обещанието си?

— Ами, първо, защото ако не ми платите, ще си тръгна от тази маса, а вие ще изгубите най-голямата археологическа находка в историята на човечеството. — Оставих го да сдъвче това, преди да го полея със следващото. — Виж, погледни от тази страна. Не мога да се добера до парите, докато не свърши войната, районът е под военна карантина. Така че, ако парите ви изчезнат, няма да са у мене. За да ги взема, трябва да съм на Латимер. Това е вашата гаранция.

— А, на всичко отгоре искаш да отидеш на Латимер? Двайсет милиона долара плюс пропуск отвъд кордона?

— Не се прави на загубеняк, Хенд. Какво друго очакваше? Да не мислиш, че ще стоя тук, докато Кемп и Картелът решат да се сдобряват? Не съм чак толкова търпелив.

— Добре. — Той се поизправи и остави клечките за хранене на масата. — Да видим дали съм те разбрал правилно. Ние ти плащаме двайсет милиона долара сега. Това не подлежи на обсъждане.

Погледнах го, но не отговорих.

— Така ли е?

— Не се безпокой, ще те спра, когато излезеш от релсите.

Усмивката му се стопи.

— Благодаря ти. После, при успешно изпълнение на твоя замисъл, ние трябва да те прекараме — теб и вероятно твоите сподвижници — с хипертунел на Латимер. Това ли е всичко?

— Плюс смяна на телата.

Хенд ми хвърли изненадан поглед. Изглежда бе свикнал той да води преговорите.

— Плюс смяна на телата. Някакви особености по този въпрос?

Свих рамене.

— Ще искаме отбрани „ръкави“, но това можем да го обсъдим по-късно. Не е необходимо да са правени по поръчка, но да са от най-добрата стока.