Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 53

И двамата пропуснахме факта, че суши барът бе разположен в центъра на почти пустата тераса, изложен на снайперов обстрел от позиции от всички околни сгради. Тъкмо в една такава позиция се намираше в момента Шнайдер, долепил око до окуляра на лазерна карабина и не свалящ мерника от лицето на Матиас Хенд. Не се съмнявах, че други мъже и жени извършваха същото по отношение на мен.

На холоекрана над главите ни началната цена започна да се изменя в трепкащи, оранжеви цифри, слезе до сто и петдесет и там замръзна. Хенд кимна към екрана.

— Какво ви казвах. — Той започна да се храни. — Е, ще приказваме ли по работа?

— Затова съм тук. — Хвърлих един предмет върху масата. — Това, струва ми се, е ваше.

Металният цилиндър се изтърколи върху повърхността и спря в ръката му. Той го взе с грижливо маникюрираните си пръсти и го погледна с вдигнати вежди.

— Денг?

Кимнах.

— Какво измъкнахте от него?

— Не много. Нямахме време, заради риска от проследяващ сигнал. Той спомена името ви, преди да си даде сметка, че не съм психохирург на „Мандрейк“, но след това гледаше да си държи устата затворена. Костелив орех.

Лицето на Хенд придоби скептично изражение, но той прибра коровата „колода“ в един от вътрешните си джобове без повече коментари. Известно време предъвкваше замислено поредната хапка сашими.

— Трябваше ли да го застрелвате? — попита накрая.

Свих рамене.

— Така действаме ние на север. Може и да не сте чули, но там се води война.

— Ах, да. — Изглежда той за първи път забеляза униформата ми. — Питам се, как ли ще реагира Айзък Карера, ако узнае за появата ви в Приземяване?

— Офицерите от Клина разполагат с голяма свобода на действие. Сигурно ще се затрудня да намеря подходящо обяснение, но винаги бих могъл да се оправдая, че работя под прикритие, изпълнявайки стратегически важна мисия.

— Така ли е наистина?

— Не. Това си е моя, лична работа.

— Ами ако запиша нашия разговор и му го пратя?

— Щом съм под прикритие, мога да говоря каквото си искам, за да го запазя, нали?

Настъпи пауза, докато и двамата се оглеждахме безстрастно. После на лицето му разцъфна професионално премерена усмивка.

— Така е — рече той. — Много добре измислено. Поздравления, лейтенант. Направо не зная на какво да вярвам. Може наистина да работите за Клина.

— Да, възможно е — отвърнах също усмихнато. — Но знаете ли какво? Сега не е време да се безпокоите за това. Защото същата информация, която получихте вчера, е заложена и готова за изпращане на още петдесет места из мрежата на Приземяване. И времето тече. Ако до месец не решите проблема, с него ще бъдат запознати всички ваши конкуренти — немалко от тях от далеч по-тежка категория.

— По-тихо — предупреди ме Хенд с привидно любезен глас, в който обаче за първи път се доловиха стоманени нотки. — На открито сме все пак. Ако искате да правите бизнес с „Мандрейк“, ще трябва да се научите на известна дискретност. Без повече имена, ако обичате.

— Чудесно. Стига само да се разбираме.

— Мисля, че се разбираме.

— И аз се надявам. Подценихте ни, когато пратихте вчера вашите главорези. Не го правете повече.