Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 51

— Хенд?

Той кимна.

— Матиас Хенд?

Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки.

— Имам ли думата ти?

— Вече ти я дадох. „Колодата“ ти ще бъде върната на „Мандрейк“. А сега… за този Хенд.

— Матиас Хенд. Патентен отдел.

— Този ти е началник? — намръщих се аз. — Шеф на подразделение?

— Не е точно мой началник. Всички тактически отреди са на подчинение на началника на охранителната дейност, но след началото на войната известна част от нас бяха прехвърлени към Хенд от патентния.

— Защо?

— Откъде мога да знам, за Бога?

— Поразсъждавай малко. Дали е било по инициатива на Хенд? Или е обща политика?

Той се поколеба.

— Казваха, че идеята била на Хенд.

— Той от колко време работи в „Мандрейк“?

— Нямам представа. — Денг забеляза промяната в изражението ми. — Не зная, бе човек! По-дълго от мен. С него шега не бива.

— Е, за това и аз мога да се досетя. Кажи ми нещо, което не знам.

— Само слухове. Преди две години някакъв ръководител на отдел обвинил Хенд пред борда на директорите в нарушаване на корпоративната етика…

— Корпоративната какво?

— Да бе, смей ми се. Но в „Мандрейк“ за това те заплашва и изтриване.

— Само не и него.

Денг поклати глава.

— Хенд се оправи с борда — никой не знае как. А две седмици по-късно онзи го намериха убит в едно такси. Изглеждаше сякаш нещо е избухнало вътре в него. Казват, че Хенд е бил хоган в Кейрфорското братство на Латимер. Нали си чувал за онези вуду дрънканици?

— Ах, онези вуду дрънканици — повторих аз, но далеч по-равнодушно, отколкото се чувствах. Религията си е религия, но умението да общуваш с отвъдния свят, както обича да посочва Квел, говори за способност да се справяш и с този. Кейрфорското братство, доколкото ми бе известно, бе убежище на едни от най-злокобните екзорсисти, на каквито съм се натъквал при редките си посещения в задните улички на човешката душевност, в компанията на якудза от Харланов свят, Шарянската религиозна полиция и, разбира се, самите Емисари. Ако Матиас Хенд наистина е бивш кейрфорец, значи съзнанието му е белязано с далеч по-тъмни оттенъци, отколкото на обикновен корпоративен служител. — Та ако оставим настрана тези вуду дрънканици, какво друго говорят за него?

Денг сви рамене.

— Че му сече пипето. Успял е да сключи доста тлъсти договори с различни държавни агенции преди войната. Хвалел се също, че щял да си осигури място в борда на директорите до края на годината. Никой не му се присмива.

— Разбираемо. Кой смее да си изложи на риск кариерата. Мисля, че ние трябва…

Пропадане.

Излизането от програмата на ППИП се оказа също толкова приятно, колкото и влизането. Имах усещането, че внезапно в пода се е образувала пролука, през която съм пропаднал, и сега се нося право към вътрешността на планетата. От всички страни бях заобиколен с море от „бял шум“, което поглъщаше мрака и блъскаше върху сетивата ми с интензивността на развилнял се сутрешен махмурлук. После, съвсем внезапно, всичко свърши и аз отново се озовах в реалния свят, с увиснала глава и капеща от ъгъла на устата слюнка.