Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 210

Вардани демонстративно се направи, че не го забелязва, и се извърна към мен.

— Заплашва ли ме този педал?

Поклатих глава.

— По-скоро те предупреждава.

— Нещо не мога да усетя разликата — тя хвърли на Карера поглед, изпълнен с отвращение. — Знаете ли, най-добре още сега ме застреляйте в корема. Предполагам, че това е предпочитаният ви метод за разправа с непокорни цивилни.

— Ах, да. Хенд. — Карера дръпна един от свободните столове край масата. — Той не беше ли ваш приятел?

Вардани го погледна изненадано, но не отговори.

— Не мисля. Не е вашият тип.

— Това няма нищо общо с…

— Знаете ли, че Собървил е бомбардиран по негова вина?

Още една мълчалива пауза, но лицето на Вардани се изкриви от мъка. Карера вече беше подготвен.

— Да, госпожице Вардани. Някой е трябвало да разчисти пътя за вашето малко приключение и Матиас Хенд е уредил въпроса с общия ни познат Джошуа Кемп. Нищо, което може да бъде доказано, естествено. Погрешна военна информация, внимателно редактирана и подадена по съответния начин на информационните канали. И това стига да бъдат убедени някои хора, че Собървил изглежда по-добре както си е сега — петно. Ах, трийсет и седем от хората ми изгубиха очите си там. Но сигурно тези неща ги знаете? — Той се обърна към мен.

— Досещах се — рекох. — Инак каква полза?

Вардани ме погледна невярващо.

— Виждате ли, госпожице Вардани — продължи Карера и се надигна. — Навярно ви е приятно да ме смятате за чудовище, каквото всъщност не съм. Хора като Матиас Хенд създават тези войни и викат такива като мен да се бият. Запомнете го за следващия път, когато ви хрумне да ме обиждате.

Археоложката не отговори, но усещах впития й в лицето ми поглед. Карера понечи да си върви, но спря.

— И още нещо, госпожице Вардани. Педал… — той сведе очи към пода, сякаш обмисляше думата. — Имам доста ограничени — вероятно според някои, — закостенели представи за физическата любов и аналният секс не влиза в тях. Но съдейки по досието ви от концентрационния лагер, същото не може да се каже за вас.

Тя издаде някакъв звук. Почти усещах как се пропуква защитната стена, която с толкова усилия бях създал в душата й. Неусетно бях скочил на крака.

— Айзък, ти…

— Аз ли? — Той ме погледна с усмивка, наподобяваща хилещ се череп. — Ти, паленце. Ти най-добре да сядаш.

Беше почти команда и аз замръзнах насред движението. Бях прехапал устни до кръв.

— Ковач… — гласът на Вардани бе като скъсан кабел.

Продължих да се изправям. Ръката ми сякаш от само себе си се изстреля към гърлото на Карера, сгъната за удар, и същевременно вдигнах рязко крак за удар на средна височина. Имах чувството, че се пробуждам от транс или от продължителна болест. Карера се извъртя към мен и блокира двете атаки с брутална лекота. Кракът ми се плъзна вляво и аз изгубих равновесие. Междувременно той улови ръката ми в ключ и я изви.

Чух някакво изщракване в задната част на главата си, като от празна бутилка уиски, тупнала на пода на бара. Изкрещях от болка, която миг по-късно бе надлежно потушена от невростимулаторите. Изглежда „ръкавът“ все още реагираше както се очаква. Карера не отпускаше ключа и аз бавно се свлякох на колене, като парцалена кукла. Опитах се да помръдна другата си ръка, но той се изсмя. След това изви рязко лакътя ми в областта на ставата и болката толкова се усили, че пред очите ми причерня. Един не особено рязък ритник в корема бе достатъчен да се свия на пода в ембрионална поза.