Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 211

— Ще ти пратя медиците — чух го да подхвърля над мен. — А вие, госпожице Вардани, най-добре си затворете устата, инак ще пратя някои от хората ми да се позанимаят с вас. Това може би ще ви напомни, макар и по не съвсем доброволен начин, какво означава думата педераст. Не ме принуждавай да го правя, жено.

Чух шум от триене на дрехи и го видях да прикляква до мен. Ръката му подпря брадичката ми и я повдигна нагоре.

— Ако искаш да работиш за мен, Ковач, ще трябва да разкараш тия сантиментални говна от съзнанието си. Но тъй като не съм сигурен, че си узрял за това — той ми показа един неутрализиращ паяк в шепата си. — Само временна мярка. Докато приключим със Сучиади. Така всички ще бъдем в безопасност.

Той разтвори пръсти и паякът тупна на земята. За замъгленото ми съзнание изглеждаше, сякаш лети надолу цяла вечност. Почти веднага след падането малката машинка се претърколи и запълзя към мен. Покатери се по лицето ми и се плъзна надолу по гърба. Едно тъничко, леденостудено жило прободе кожата и аз усетих, че мускулите на врата ми се стягат.

Уф, мамка му.

— Пак ще се видим, Ковач. Помисли върху случилото се. — Карера се изправи и напусна полезрението ми, а вероятно и помещението. Известно време лежах и разглеждах шарките на подовото покритие. После усетих, че някой ме хваща под мишниците и ме нагласява в седнало положение.

— Ковач — пред погледа ме си появи лицето на Дьопре. Жив ли си, бе човек?

Закашлях се отпаднало.

— Да, и още как.

Той ме подпря на ръба на масата. До него застана Вардани.

— Ковач?

— Уффф, Таня, извинявай за сцената. Трябваше да те предупредя да не го предизвикваш. Той не е като Хенд. Не обича да го поливат с лайна.

— Ковач — повтори тя и едва сега забелязах, че е стиснала челюсти. — Какво смятат да правят със Сучиади?

В помещението се възцари тишина.

— Ритуална екзекуция — произнесе Вонсава. — Познах ли?

Кимнах.

— Какво означава това? — попита Вардани с нечовешки спокоен глас. — Ритуална екзекуция! Обяснете ми!

Затворих очи и извиках от спомените си една сцена отпреди повече от две години. Когато й се наситих, отново отворих очи.

— Това е нещо като киберхирург — заговорих бавно. — Препрограмиране. Сканира цялото тяло и картографира нервната система. Измерва нейната издръжливост. После задейства разслояващата програма.

— Разслояващата програма? — повтори тя неразбиращо.

— Програма, която го разслоява на части. Отделя кожата, изстъргва подкожната тъкан, натрошава костите — върнах се отново към спомените. — Изкормва, сварява очите в очниците, разбива зъбите и пъха сонди в нервите.