Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 21

За един кратък миг останахме да висим върху крилете на антригравитационното поле, после Шнайдер прекрати изкачването и ние се понесохме право надолу към морето, откъдето вече ни посрещаше втората вълна ракети.

— Отражатели!!!

Метално дрънчене от капаците на бомбомета. Прицелих се в трите мини под нас и изстрелях последните микроси от магазина. Сега можех само да чакам и да се надявам. В същия миг Шнайдер отново включи гравидвигателя и малкият летателен съд се разтресе от единия край до другия. Диполните бомби, които сега падаха по-бързо от совалката, започнаха да се взривяват една след друга под нас. Виртуалният ми хоризонт се обсипа с алените снежинки на електронните отражатели и веднага след това с взривовете на ракетите, които сееха смърт сред тях. Моите микроси бяха далеч под тази буря, изстреляни в краткия период преди да се разпъне завесата на отражателите.

Совалката се спускаше спираловидно надолу, покрай останките от диполни отражатели и унищожени ракети. Броени секунди преди да се ударим в морето, в точно преценения момент, Шнайдер пусна още две диполни бомби. Чух детонацията им миг преди да се скрием под вълните.

— Гмурнахме се — обяви Шнайдер.

На моя екран бледата синева на водата потъмняваше, докато потъвахме към дъното, с носа надолу. Завъртях глава, търсейки мини, но засичах само безвредни корабни останки. Въздъхнах облекчено и се облегнах назад.

— Ама че лудница — произнесох, без да се обръщам към някого.

Докоснахме дъното, изравнихме се, после леко се издигнахме. Около нас бавно се спускаха шрапнелни отломъци от последните две диполни бомби. Разгледах внимателно розовите фрагменти и се усмихнах. Бях заредил лично тези две бомби — за по-малко от час, в нощта, преди да отидем за Вардани, но бях изгубил три дни в обикаляне из опустелите бойни полета и бомбардирани летищни площадки, за да събера необходимите парчета от корпусни обшивки и електронни елементи, с които да ги натъпча.

Смъкнах мераческата маска и потърках уморено очи.

— На какво разстояние сме?

Шнайдер направи справка с екрана.

— На около шест часа при този курс. Мога да стигна два пъти по-бързо, ако включа гравитягата.

— Да, и току-виж ни погне нова глутница. Не преживях последните две минути само за да се обучавам в стрелба по движещи се мишени. Остави гравидвигателя на мира и посвети мислите си на това какво ще правим по-нататък.

— А ти какво ще правиш през това време?

— Ще поправям — отвърнах и станах да видя как е Таня Вардани.

5.

Огънят хвърляше скачащи сенки и превръщаше лицето й в маскировъчна маска от светлина и мрак. Лице, което сигурно е било красиво, преди лагерът да го погълне и да го превърне в астероидна повърхност с кратери и стърчащи скули, хлътнали очи и бузи. Помръкнал поглед, фиксирани неподвижно зеници. Разчорлени коси, които закриват челото като слама. От ъгълчето на устата й висеше незапалената цигара, която й бях дал.