Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 19

Вирджиния Видура, треньор в школата за Емисари, бръкнала с ръце в джобовете, ни разглежда с хладен и преценяващ поглед. Ден първи от подготовката.

„Тъй като логически е невъзможно да се очаква всичко — произнася с равен глас, — ще ви научим да не очаквате нищо. Така винаги ще бъдете готови.“

Дори не осъзнах кога съм видял първата мина. Още щом засякох яркочервеното избухване с крайчеца на окото, ръцете ми автоматично нагласиха координатите и изстреляха самонасочващия се микрос. Миниатюрната ракета прокара зелено трасе през виртуалния пейзаж, гмурна се под повърхността и прониза дебнещата мина преди още тя да успее да се задейства. Ярък взрив разтърси морската повърхност и я повдигна нагоре, като човешко тяло върху маса за изтезания.

Някога, в далечното минало, хората сами са управлявали оръжейните системи. Излитали са в небесата с летателни апарати, малко по-големи и по-добре оборудвани от бидон с криле, и са стреляли направо от кабината с оръжията, които са успявали да напъхат вътре. По-късно конструирали машини, които да вършат тази работа по-бързо и по-точно, отколкото са в състояние хората, и за известно време в небето царували машините. Но междувременно биологичните науки започнали да наваксват пропуснатото и дошъл мигът, когато същата скорост и точност били отново по силите на хората. Оттогава датира и надпреварата между тези две технологии — на външните машини и човешкия фактор, — всяка от които непрестанно се усъвършенства. В тази насока подсилената психодинамика на специалните агенти е като изненадващ спринт по вътрешната лента.

Съществуват военни машини, които са по-бързи от мен, но за нещастие в момента не разполагахме с такава на борда. В края на краищата совалката бе предназначена за евакуация на ранени и нейните строго отбранителни системи се ограничаваха до стрелковата куличка за микроси на носа и контейнер с електронни „примамки“ в кърмовия отсек. Така че всичко опираше до нашите собствени възможности.

— Една обезвредена. Останалите от глутницата няма да са далеч. Намали скоростта. Свали ни още надолу и приготви диполните отражатели.

Те дойдоха от запад, плъзгайки се над морската повърхност като охранени цилиндрични паяци, привлечени от ужасната смърт на своя събрат. Усетих, че совалката се накланя напред и в същия миг зад нас се разнесе приглушеният тътен от взрива на диполната бомба. Преброих набързо мините. Седем на брой и се съсредоточаваха към нас. Обикновено бяха по пет в глутница, което означаваше, че са останки от две групи, макар че нямах никакво обяснение за това кой ги е разпръснал тук. Доколкото си спомнях доклада за този район на света, тук преди войната не е имало нищо, освен заблудени рибарски корабчета. Сега всички те лежаха надупчени на морското дъно.