Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 17

Дори не си направи труда да закрие лице от прахоляка.

4.

Летяхме на гравитяга, в западна посока от лагера, над смесица от пустинни храсталаци и петна по-тъмна растителност, там, където планетната флора бе успяла да се докопа до повърхностните водоизточници. Около двайсет минути по-късно стигнахме брега и продължихме навътре, над морето, което, според военното разузнаване на Клина, би трябвало да гъмжи от кемпистки „умни“ мини. През цялото време Шнайдер поддържаше ниска скорост.

Първата част на полета прекарах в кабината, като си давах вид, че преглеждам последните сведения от сателитната връзка, но всъщност наблюдавах Таня Вардани, опитвайки се да я преценя така, както ни бяха учили в школата за Емисари. Беше се отпуснала на най-далечната седалка от входния люк и съответно най-близката до десния страничен илюминатор, опряла чело на стъклото. Очите й бяха отворени, но дали виждаше нещо отвън, не можех да кажа. Не направих никакъв опит да я заговоря — бях виждал подобна маска на хиляди други лица през последните години и знаех, че няма да излезе от това състояние, докато не бъде готова вътрешно. Вардани бе надянала емоционалния еквивалент на вакуумен скафандър, единствената възможна реакция на човешките защитни системи, когато обкръжаващата действителност стане твърде непоносима. Специалистите наричаха това състояние синдром на шок от войната, един твърде всеобхватен термин, като се има предвид, че можеше да се дължи на всякакви стресови причини. Съществуваха цял наръч психологически техники за неговото лечение, но в конкретния случай истинската цел на медицинската философия — да предпазва, вместо да лекува — очевидно на този етап не можеше да бъде осъществена.

За мен все още си остава малко странно, че се опитваме с почти неандерталски методи да овладеем и разберем елегантното наследство на изчезналата марсианска цивилизация, без да имаме и най-малка представа от същината на нейната култура. Почти същото е като да очакваш от един касапин да разбира техниките на модерната неврохирургия. Няма никакво съмнение, че със слонските си похвати сме причинили не една и две вреди на познанията и технологиите, които марсианците така неразумно са оставили да бъдат открити. В края на краищата, ние не сме нещо повече от глутница чакали, ровичкащи с носове в полуразложени трупове от самолетна катастрофа.

— Приближаваме брега — съобщи Шнайдер по интеркома. — Ще се качиш ли при мен?

Вдигнах очи от екрана и погледнах към Таня Вардани. Тя бе завъртяла леко глава при звука от гласа на Шнайдер, но погледът й си остана унесен. Не се оказа кой знае колко трудно да измъкна от Шнайдер информацията за предишната му връзка с тази жена, но все още не бях сигурен дали това може да повлияе на настоящите събития. По негови признания всичко било доста кратко и краят дошъл с избухването на войната преди около две години, тъй че миналото не би трябвало да предизвика някакви проблеми. Според най-лошия от всички сценарии, които бях премислил, цялата тази история със звездното съкровище не беше нищо друго, освен фалшификация, с цел да измъкнем археоложката от лагера. Били са правени и други опити за нейното спасяване — по думите на коменданта — и аз все още се питах дали тези мистериозни, добре екипирани командоси не са били хора на Шнайдер, опитващи се да измъкнат на свобода неговата възлюбена. Ако случаят се окажеше точно такъв, в мое лице ги очакваше среща с един ужасно разгневен човек.