Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 130

Почакахме, докато тя превключи отново на автопилот, сетне се появи при нас със сконфузено изражение.

— Аз и без това ви слушах — призна.

— Хубаво — поканих я да седне. — Защото логично е да предположим, че ти си единственият човек, комуто можем да се доверим.

— Благодаря.

— Вонсава, това не е комплимент — намеси се Хенд. — Казала си на Ковач за изключването на системата и това в известна степен те поставя извън подозрение.

— Освен ако не съм прекалено хитра и не съм изиграла всичко така, че никой да не ме заподозре.

Затворих очи.

— Амели…

— Ковач, твоите хора или моите? — Хенд губеше търпение. — Кой?

— Моите? — замислих се, втренчил поглед в чашата. — Шнайдер знае достатъчно за совалките, за да изключи охранителната система. Вардани — не. И в двата случая някой трябва да се е появил с по-добро предложение от вашето. Но ми е трудно да го повярвам.

— Ами ако става въпрос за политическа мотивация? Възможно ли е някой от тях да е кемпист?

Опитах се да си припомня всичко, което знаех за Шнайдер.

„Нямам никакво намерение да ставам свидетел отново на подобни картини. Приключих с тази история, на каквато и да било цена.“

И Вардани…

„Избиха стотици хиляди невинни, само за да разчистят пространство за едно чисто комерсиално начинание. Зная, че не аз съм го направила, но това не ме успокоява. Всеки път, когато съм навън, представям си, че вдишвам от техните атоми…“

— Не ми се вярва, да ти призная.

— Вардани е била в концентрационен лагер.

— Хенд, четвърт от населението на тази гадна планета се държи в концентрационни лагери. Не е никак трудно да си осигуриш членство.

Сигурно имаше нещо в гласа ми, защото той отстъпи.

— Добре, значи е моята група. Подборът им беше случаен, прехвърлиха ги в новите тела само преди няколко дни. Струва ми се почти невероятно кемпистите да са се добрали до тях за толкова кратко време.

— Вярваш ли на Семетайр?

— Вярвам, че не дава пукната пара за нищо друго, освен за собствената си изгода. Все пак има достатъчно акъл да осъзнае, че Кемп не може да спечели войната.

— Ако питаш мен, самият Кемп има достатъчно акъл да разбере, че не може да спечели тази война. Което не му пречи да продължава с опитите.

Хенд въздъхна.

— Добре де, кой е тогава?

— Има още една възможност, за която не се досещаш.

Той ме изгледа втренчено.

— О, моля те. Не и чудовищата с триметрови зъби. Не и песента на Сучиади.

— Както желаеш — свих рамене. — Разполагаме с два трупа с извадени „колоди“, за чиято смърт нямаме никакво обяснение. По всичко изглежда, че са били част от предишна експедиция, опитала да отвори вратата. Сега ние започнахме с опитите и получихме това — посочих с пръст хангара. — Две отделни експедиции, между които са минали месеци, може би дори година. Единствената връзка между тях е от другата страна на вратата.

— При предишното си идване тук Вардани не е имала проблеми, нали? — попита Амели Вонсава.

— Поне не са забелязали. Но никой не знае със сигурност какъв период от време ще е необходим на това нещо да реагира. Отваряш вратата първия път и не се случва нищо. Ако си дългуч с криле, въобще нямаш проблеми. Ако не си, задействаш някакъв вид… не зная, може би бавно предаващ се вирус, или…